Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов
НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене



КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
БИБЛИЯ СТАР ЗАВЕТ
Битие Изход Левит Числа Второзаконие Исус Навиев Съдии Рут 1 Царе 2 Царе 3 Царе 4 Царе 1 Летописи 2 Летописи Ездра 
Неемия Естир Йов Псалми Притчи Еклесиаст Песен на песните Исая Еремия Плач Еремиев Езекил Данаил Осия Иоил 
Амос Авдий Йон Михей Наум Авакум Софоний Агей Захария Малахия 

БИБЛИЯ НОВ ЗАВЕТ
Матей Марко Лука Йоан Деяния Римляни 1 Коринтяни 2 Коринтяни Галатяни Ефесяни Филипяни Колосяни 1 Солунци 
2 Солунци 1 Тимотей 2 Тимотей Тит Филимон Евреи Яков 1 Петрово 2 Петрово 1 Йоаново 2 Йоаново 3 Йоаново Юда Откровение 

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28,

Матей 20
1. Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
    ● Да наеме работници, НБ
    ● Божието благословение, НБ
2. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4. и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5. Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6. А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
7. Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9. И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12. Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13. А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14. Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15. Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?
16. Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17. И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:
18. Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19. и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20. Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
    ● Заведеевата майка, НБ
    ● Заведеевата майка, НБ
    ● Възпитанието, НБ
21. А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.
22. А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
    ● Какво трябва да искаме?, НБ
23. Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24. И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
    ● Двамата братя, НБ
    ● Двамата братя, НБ
25. Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
26. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27. и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28. също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29. И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30. И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31. А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!
32. И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33. Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34. А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

БЕСЕДИ ОТ ТАЗИ ГЛАВА:


placeholder
V1-ON