Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов
НАЧАЛО

Категория:

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
БИБЛИЯ СТАР ЗАВЕТ
Битие,   Изход,   Левит,   Числа,   Второзаконие,   Исус Навиев,   Съдии,   Рут,   1 Царе,   2 Царе,   3 Царе,   4 Царе,   1 Летописи,   2 Летописи,   Ездра ,   Неемия,   Естир,   Йов,   Псалми,   Притчи,   Еклесиаст,   Песен на песните,   Исая,   Еремия,   Плач Еремиев,   Езекил,   Данаил,   Осия,   Иоил ,   Амос,   Авдий,   Йон,   Михей,   НаумАвакум,   Софоний,   Агей,   Захария,   Малахия ,  

БИБЛИЯ НОВ ЗАВЕТ
Матей,   Марко,   Лука,   Йоан,   Деяния,   Римляни,   1 Коринтяни,   2 Коринтяни,   Галатяни,   Ефесяни,   Филипяни,   Колосяни,   1 Солунци ,   2 Солунци,   1 Тимотей,   2 Тимотей,   Тит,   Филимон,   Евреи,   Яков,   1 Петрово,   2 Петрово,   1 Йоаново,   2 Йоаново,   3 Йоаново,   Юда,   Откровение,  

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31,

1 Царе 14
1. А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си: Дойди, да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.
2. А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.
3. И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.
4. А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.
5. Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг срещу Гавая.
6. Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.
7. И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.
8. Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.
9. Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.
10. Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.
11. И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.
12. И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.
13. И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.
14. И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.
15. И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.
16. И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше тук таме.
17. Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.
18. И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).
19. А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.
20. И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.
21. И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, те също се обърнаха да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.
22. Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.
23. Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.
24. А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.
25. А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,
26. и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.
27. Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.
28. А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.
29. А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;
30. колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?
31. И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.
32. Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.
33. Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене преди да се свърши денят.
34. И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.
35. И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.
36. Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.
37. И Саул се допита до Бога: Да сляза ли подир филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.
38. Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;
39. защото заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.
40. И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.
41. Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.
42. И рече Саул: Хвърлете жребие между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан.
43. Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!
44. И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.
45. А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.
46. Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.
47. А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе, и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;
48. и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.
49. А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе; и имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.
50. А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.
51. А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.
52. И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.

БЕСЕДИ ОТ ТАЗИ ГЛАВА: