84. Учителят живя при най-лошите условия

Учителят не гледаше на никого и на нищо в неговата моментна проява, а виждаше целия процес - миналото с настоящия резултат и бъдещето - подобреното състояние. Божествен диригент, лечител и скулптор бе Той и непрестанно се възхищавах от всяка Негова съвършена проява. Попитах Го веднъж: "Учителю, кога ще можем и ние да се проявяваме като Вас?" А Той мило ме погледна и отговори "Вие виждате дървото с плодовете". Значи и нашето дърво на живота ще върже своите плодове някой ден и ние ще проявим Божественото в нас в съвършенство. Учителят избра най-лошите условия на земята и ги превърна в рай - в състояние на нестихващ стремеж към съвършенството на Божествената любов. Когато започнаха бомбардировките, Той отиваше в село Симеоново пеша в някакво дамче - едва имаше място в него за сядане на три-четири човека, или пък отиваше с двама-трима ученика над горичката горе.

(Забележка: дам - по онова време българите живеят в кирпичени къщи покрити с каменни плочи, а долу под тях са живеели животните, обикновено кравите. Това място се е наричало "дам".)

Живееше при почти примитивни условия - без вода, без сервизни помещения и мебели, дори гардероб нямаше. Съдовете му седяха на стъпалата на солариума. Но съживяваше изсъхнали и или замръзнали лимони и растения, съживяваше замръзнали от безлюбие сърца и умове, действаше непрестанно с безграничната Божия Любов и сила, която възкресява, възраства и претворява всичко. Ние отивахме при Него смазани, убити от злото на хората, вързани с дебели въжета - полумъртви затворници, а той с магическата сила ни развързваше, съживяваше, лекуваше дълбоките ни рани и ни правеше истински човеци. Това, което Той правеше, носеше всички белези на безсмъртието и вечността.

В.К.: На с. 82: "Когато започнаха бомбардировките той отиваше в Симеоново и отсядаше в някакво дамче. "Весела: Да. В.К.: Да. Какво е това дамче? Весела: Дамчето е една дървена колибка, в която са слагани животни сигурно, кози и така. В.К.: И това къде е точно? Весела: Ами като отидеш в селото, малко така нагоре отиваше от селото и имаше тази дървена колибка, в която имаше две пейчици и там сядаха с Учителя, той седеше там много често й сядаха там някои братя и сестри. И когато аз бях в Симеоново учителка през 1944 г. на 10 януари при голямата бомбардировка и реших да се преместя в Симеоново да взема стая, за да бъда близо, ако Учителя идва, да съм близо. Взех стая, пренесох много храна от колежа, продаваха кашкавал и консерви. Отидох в дамчето, Учителят го нямаше и аз започнах да плача, защото няма кого да попитам къде е Учителят и бях съвсем сама. И в това време пристигна един брат Йордан. В.К.: За когото после ще говорим. Весела: И той после ме заведе в Мърчаево. В.К.: Да. Така. Тези цитати са от...? Весела: От Учителя. В.К.: Вие сте ги записали във вашата тетрадка. Тука долу пише, долу: "Тези са някои от ценните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г. в 5 ч. сутринта на Молитвения връх." Това вие сте ги записали от вашата тетрадка? Весела: Да. В.К.: Която я имате и я пазите. Весела: Да. В.К.: Така. Тука е споменато и 20 юли 1938 година. Весела: Да. В.К(: Понеже се говори за нея. Тази тетрадка имате ли я, пазители я, защото тука Учителя прави обзор на вашия живот. Весела: Да. В.К.: Пазите я? Весела: Ами аз оттам съм извадила тези работи, аз не мога да ги помня.