50. Сказки за България

"Като Вас ли са българките?", ме питаха някои. - "Много по-културни и издигнати от мен" - им отговарях. Какво бях аз? Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения живот, който тъй неочаквано ми се наложи! Започвах сказките си с националното знаме, което се рисува от всяко българско село - всред зелени дървета червенеят покривите на варосани спретнати селски къщи. Ето трикольора! Носталгията ми рисуваше фантастични картини за родината ми и изпитвах щастие, когато запознавах американския народ с нея. Черният сукман е цвета на тъжната българка през дългото робство, а пъстрата престилка изразява жизнеността й и любовта й към багрите. Всяка къща е украсена с огнено мушкато - по прозорци и стълби аленеят нацъфтелите карамфили, обички, а най-много - мушкатото. Ех, Българийо, колко сълзи съм проляла за теб, да знаеш! С неудържима сила ме теглеше родината ми и чаках с нетърпение да свърша колежа и веднага да се върна. Четях и препрочитах писмата на майка си. Свидна и неповторима майко, да знаят всички как да ценят безкрайната ти любов, друг би бил света! Човек разбира цената на близките си, когато е далеч от тях. Близостта ни подценява и забравяме великата стойност на благата дума, на малката услуга с любов, на насърчителния поглед. Нямаше нито един българин в този град и глада ми да поговоря на родния си език никога не можеше да се уталожи. Ада говориш на своя език е органическа и психическа необходимост Целият ти бит, цялата ти психика е свързана с родния ти език. А българският език е най- естественият език в света. Той е открит и ясен като безоблачно небе, звънък и звучен като планински поток, но мощен и изразителен, завладяващ с риторичността си - език, създаден от хора силни, смели и добри. На този език се просвети цялото славянство, както и други близки народи. Той пръв пална искрата на будното съзнание в целия славянски род. Обичам го, защото на него прозвучаха и химните на родния ми баща, който майсторски го владееше и с патос ни четеше своята космична поема. Език на мъдростта и на величието, на който Великия Вселенски

Дух избра да излее вечното си Слово. "Език на Духа" го нарече Той. Английският език, създаден от хора практични, се стреми към лаконичност, към малки сбити форми на речта, като е създал трудната за заучаване от чужденци идеоматика.