60.4. Учителят и пътят на ученика

Така си размишлявах и учудвах, зашумя салонът, всичко стана на крака.

Понадигнах се, гледам: Учителят, стъпвайки леко, леко, се качи на катед­рата, всичко замря в мълчание. След това, по знак от Него, брат Симеон Симе­онов засвири, запяха всички, след песента - някои молитви. Седнахме и Учи­телят започна тихо, тихо, едва се чува до края, да говори за пътя на ученика.

За пръв път виждах Учителя, за пръв път Го чувах, за пръв път се смутих в себе си от думите на Учителя, защото кат че ли понякога Той долавяше мис­лите ми, смущенията ми, болките ми и между Словата Си към всички, отговаря­ше и мен. Така, два пъти дневно, цяла седмица Неговото Слово разбуждаше моите мисли, моя малък мозък, и вливаше нещо ново, непознато. Някакво об­новление, непознато мен. Няма да ви описвам целия живот на събора, който прекарах, и впечатленията си подробно. Друг път ще ви опиша това.

При друг събор, който ми е направил впечатление, то е като продълже­ние на това.