19. ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ В БУРГАС ЗА НОВАТА 1915 г.

Отвреме-навреме тази есен на 1914 г. писмата до София и до Учителя изказваха желанията на братята и сестрите от Бургас той да ни посети и да прекара известно време между нас. Такава покана бе направена в Търново при разделянето с Учителя на събора. Ето защо при първа възможност той изпълни обещанието си. Научихме, че е прекарал вече по няколко дни по градовете на България и срещу Новата 1915 г. пристигна в Бургас. Отседна както и друг път в дома на брат Стойчев.

Идването му бе повече за отпочиване. Нямаше тържествено посрещане на годината, даже и постоянни беседи пред братството. Почти всяка вечер след работа, братята се събираха в кантората на общ разговор с Учителя. Спомням си при такава една среща след като бяхме поизчерпали въпросите, един добър брат Минчо Паскалев - баща на д-р Кирил Паскалев, деен ученик на Учителя, който написа „Въведение към асоциаизма". Обърна се към мен: - „Ти сега къде работиш?" Учителят и той погледна към мен, и аз отговорих „В търговско-индустриална банка". Брат Минчо Паскалев каза: „Ей, че дълго име", на което Учителят отговори: „Това показва, че ще напредва". Остана неразкрито, кой ще напредва дали банката или аз. Но десетината години, през които работих в тази банка, показаха моето въвеждане в професията. Вървеше в унисон с общия напредък. Банката работеше много. По едно време напуснах една банка, която работех най-напред и целият персонал се премести в друга една, чиято централа беше в Пловдив, на радикалите бе банката. В Бургас има клон. Тази работа, която вършехме помогна много да се развие банката. Сега, като дойде работата, на мен ми дадоха да водя дневника, главната книга, да правя балансите и усвоих счетоводството на банката хубаво. После ме повишиха - туриха ме касиер. Това е една отговорна работа - там се дават заеми на клиенти на банката, преминаваха пари през мене - правеха се преводи, операции по касата. И така се издигнах постепенно. Даже последната година, която прекарах там издадоха циркуляр, че имат право да подписват тези и тези. Сложиха и моето име. Гдето казва Учителя, че дългото име на банката показва, че ще напредва. Като напредва тя, ще напредвам и аз.

В желанието си това пребиваване на Учителя в Бургас да остави следи в паметта на братя, сестри и съмишленици, братята в Бургас обявиха да се държи една беседа от Учителя. Нямаше где другаде, това стана една вечер в една училищна стая на училището „Кирил и Методий". Присъствуваха не много хора, но тия, които посещаваха нашите събрания. Някои братя и сестри от Айтос, а също поканени бургаски граждани. Обстановката бе скромна, осветлението бе от газова лампа, защото още в Бургас нямаше електричество. Няма бележки от тази беседа. Но казаното от Учителя изобилно нахрани душите на слушателите. Разреши на всеки едного наболелите въпроси и посочи новата светлина, която имаше да огрее над нашия народ и човечеството - бъдещото неизчерпаемо Слово на Учителя.