Още първите християни са изобразявали на дървени плочи или на каменни плочи само кръстен знак. По-късно вертикалното рамо се изобразява с буквата Р и се поставя буквата X, която означава разпнатия Исус. Получава се Христовият монограм от съединението на X и Р от двете първи букви от гръцкото име на Христа.Отстрани се поставят двете гръцки букви алфа и омега, т.е. обозначаващи начало и край на нещата. „И рече ми: „Свърши се. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец. На жадния ще дам аз даром от извора на водата на живота." (Откровението, гл. 21, ст. 6). А алфата е първата буква, а омегата е последната буква от гръцката азбука. За да разпространяват по четирите краища на света благовестието на Христа. Христовото име древните християни са изобразявали като нарисувана риба. На гръцки риба е „ихтиос". Това е тайнствен акростих, като началните букви, съставляващи думата „риба" на гръцки дават един вид съкращение на цялото християнско верую. А то е: „Исус Христос, Божий Син, Спасител".
Гълъбът е символът на слизането на Святия Дух върху Исуоа, когато е бил кръстен от Йоан Кръстител на река Йордан.
По-късно се идва до онази кръстова композиция - кръстът с оръдията на Страстите Христови и с Голгота. Към 18 век се изнамира иконографски сюжет, полагането на Исуса Христа в гроба с надгробен плач в различни варианти. Тук Святата Трапеза символизира гроба Господен. Тук Антиминсът е вместотрапеза, тя е вечновъзпоменатият гроб на Исуса и на този гроб трябва да се извърши Евхаристията, да дойде Святият Дух и да оживи, възкреси и да осъществи Възкресението. В древността сцената на полагането тялото на Исуса е имало не символичен, а реален образ, защото те са имали вече пряка връзка със Святия Дух. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г.
Най-старият първообраз е руският Антиминс от 1713 г. по времето на Петър I Велики, по времето на неговото първо пътуване до Амстердам, Холандия. Били извикани холандци гравьори, работейки върху мед и създават руската типография. При холандеца Адреан Шкобенек е учил руснакът Алексей Зубов, който дава и изработва първообраза на руските Антиминси. От 1721-1751 г. се изработва това клише по решение на руския Свети синод, Класическият тип е от 1721 г., като изображението на Бога Отец е заменено с еврейските букви „Йехова".
Единствената свободна християнска страна от османците е Русия. Тя изпълнява ролята на трети Рим. Ето защо почти всички класически Антиминси се правени в Русия. Ето така руският гравьор Алексей Зубов е изработил по поръчение на Иверския манастир в Атон (Света гора) клишето на един Антиминс от 1747 г, от времето на Цариградския патриарх Паисия. Той бива отпечатан в 153 броя, занесен в Ерусалим и там осветен от тамошния патриарх Партений (1737-1766) и после занесен от йеромонах Теофан, от Иверския манастир в Атон, в Цариград, където е също осветен от тогавашния патриарх Паисия. И този Антиминс се явява класическият Антиминс, който се разпространява през следващите два века.
Изработеният Антиминс от 1747 г. по времето на цариградския патриарх Паисия е бил осветен през 1842 г. от Преславския митрополит Порфирий, който е бил и Варненски митрополит (1847-1863), както и на Каварна. Съобщава се, че през 1855 г. е бил още митрополит.
Този Антиминс е бил във Варненската епархия. Един от този екземпляр, от този класически тип е бил осветен от Месемврийския архиерей Йосиф на 6.VIII.1820 г. с мощи на Св. Мина. После този Антиминс е бил възпроизведен от старинния Антиминс чрез ново клише. Това се вижда от надписа отстрани на коприненото платно „Точно копие от старинния Антиминс. Гравьор Яков. П. Ярнолинский в собствената си литография през 1897 г. на 6 август". Те са били отпечатани на синьо ленено платно.