233. МЪЛЧАЛИВ РАЗГОВОР /РАЗГОВОР БЕЗ ДУМИ/

Един брат от село Горица, Бургаско, като четял беседите и лекциите, пораждали се въпроси, на които той не можел да си отговори, които си записвал в едно тефтерче. Това записване продължило около една-две години. Приготвил се той, че като се срещне с Учителя, да го попита за разяснение. Удало му се случай да иде в София и да се срещне с Учителя. Пристигнал на Изгрева и ето, Учителят го поканил в своята гостна. Предложил му Учителят стол, а той седнал на плетеното от върбови пръчки канапе, като си затворил очите. Мълчали и двамата, но това мълчание било много ползотворно. Стоял гостенинът, брат Горан, без да извади тефтерчето и да задава въпроси, почнал да получава отговорите им. Така получил отговорна първия въпрос, после на втория, на третия, и така до последния, а били около 20-24 въпроса. След като получил отговор на всичките въпроси, тогава Учителят го погледнал и запитал: „Други има ли?" - „Не, Учителю." Аудиенцията била привършена. Братът станал и си излязъл доволен от мълчаливия разговор с любимия ни Учител. Разговор без думи.

По разказа на Михаил Вълков.

Белият връх, 1950 година.