| Алтернативен линк |
През 1942 година правителството, оглавявано от проф. Богдан Филов, поради политическо късогледство обяви символична война на Щатите, които не останаха длъжни. Изпратиха цели ескадрили и съсипаха София със своите бомби. Тогава правителството реши София да бъде евакуирана. По този повод Учителят казал на изгревяни, който има близки в провинцията, да отиде при тях, а той заедно с голяма група от 50-60 души се евакуирал в село Мърчаево. На Изгрева останали десетина братя и сестри, които нямало къде да отидат. Когато сирените засвирели тревожно и зловещо, всички бързали да отидат в трапезарията и да правят обща молитва. Но сестра Иванка от Хасково не успяла да отиде и останала в бараката си да се моли с нахлупена кофа на глава. Така правели и всички останали, като слагали на главата кой каквото намери. Случило се, че една бомба паднала близо до жилището на Иванка. От детонацията дървената къщичка се наклонила. Когато хората се раздвижили, видяли следната картина: Иванка още се молела права със съдината на главата. Когато я запитали как може дъсчен таван, от дъски, два сантиметра дебели, да я запази от половин тон бомба, тя отговорила: „Да, братя, дъската може да е два сантиметра дебела, но вярата ни е хиляда метра. Тя ни пази."
