< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >
29. ПОСВЕЩЕНИЕТО
ТОМ 8
29. ПОСВЕЩЕНИЕТО
Мърчаево, август 1944 г. Среща с Учителя. Той ми говори:
„На широкия планински връх слънцето изгря.
Върхове, де снегове на покой остават.
Долини, където извори на работа отиват.
Върхове, където снегове покривала образуват.
Долини, където извори избликват.
Извори с изобилни чаши вода.
Учителю, когато изгрееш, всички ни да огрееш.
Който люби, никога не губи. Който не люби, всякога губи.
Този, който обича, пръв се ползува от любовта. И всички, които обича
, и те се ползват. Като слънцето: щом изгрее, огрява всичко. Не гледа,
дали заслужава, или не.
Любовта всичко чисти, всичко разтопява.
Ти си дошла да си поправиш погрешките - чрез поезията."
НАГОРЕ