18. БЕЛИ И ЧЕРНИ БРАТЯ

Преди да се засели Юрданка в София живели с доктор Иван Жеков във Варна. Имали къща с мазе и голяма пристройка към нея, в която доктора приютил повече от 10 души бездомници, за които се грижел и често Юрданка им готвела. Така се подвизавали двамата известно време.

В Братството там имало една жена, която като духовна сестра внесла раздвоение между приятелите и ги разделила на бели и черни. А Юрданка определила към черните. От това положение Юрданка много страдала и не можела да се храни. За да се справи с това положение започнала с пълен глад и с молитва да преживява през дните си. При това положение доктор Жеков получил писмо от Учителя, в което му съобщавал Юрданка незабавно да тръгне за София. Тя помислила, че я вика Учителя за няколко дни. В София Учителят бил много внимателен с нея, устройвал често екскурзии. След някой и друг ден, Юрданка си стегнала куфара и отишла да се сбогува с Учителя. Но за нейна изненада Той й казал, че тя няма път и да си извади отново багажа от куфара. Минали три месеца, а тя не знае защо Учителят я задържа. Отива тя при Учителя и той я задържал няколко часа в стаичката си като нищо не й говорел, но се излъчил и Го нямало в тялото Му и от време на време само поглеждал часовника си. След това се върнал от висините и казал: „Вземи два билета за първия бърз влак за Варна и изпрати телеграма до доктора: „Юрданка и Петър пристигат“. Тя се зарадвала от това решение и веднага изпълнила поръчението и сутринта заминали.

На гарата във Варна доктора ги посрещнал с файтон. Когато отишли вкъщи приятелите, които живеели у тях помислили, че Юрданка пътува с брат Савов, който имал брада оформена както при Учителя. А той, Савов се опитваше да имитира Учителя и в провинцията минаваше за онези, които не го познават, че е Дънов. Но когато познали Учителя много се изненадали и зарадвали. Вечерта Юрданка измила краката на Учителя и след това Му сервирала чай.

На другия ден всички приятели се научили за скъпия гост и изненадани те започнали на групички да влизат. Учителят и Юрданка били в стаичката и от прозорчето те ги наблюдавали. А Учителят запитал Юрданка: „Тази група от кои са, от черните или от белите?“ Тя отговорила, че са от белите. Тогава

След тях се задала друга групичка. Юрданка казала: „Тези са от черните“. Той й наредил: „Да дойдат вътре при мен“. И така те отпращали посетителите: белите да ходят и да чакат отвън, а черните да останат при Учителя. Настанал смут. Но Учителят не погледнал белите. Те започнали да се молят, да плачат, но Учителят не ги поглеждал. След някой ден Учителят с черните направил екскурзия на хълма. Белите като се научили, че не са поканени и приети отишли и започнали да се разкайват, да плачат и да се молят. Тогава Учителят ги приел и те дали обещание да се обединят и да работят сплотено. Така им е бил даден един добър урок.