45. ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ

Когато Учителят беше още на земята, ние работехме и ремонтирахме една землянка близо до поляната, в която прибирахме зимнината от онова, което се раждаше в градината на Изгрева: картофи, лук, боб и други неща. Аз бях облечен с една синя престилка и се бях доста изцапал с вар. Трябваше да отида към салона, за да взема нещо. Отивайки там аз минах край Учителя и Симеон Симеонов, които се бяха спрели при втората чешма, която е до пътя и нещо приказваха. Спрях се и аз при тях. Стана въпрос, че много съм се изпръскал с киреч, а Симеон се обръща към Учителя и казва: „Ангел сега се е изцапал, ама в неделен ден като се облече с чисти дрехи и се издокара, представлява много хубава картинка“. Тогава Учителят ме изгледа отгоре до долу и каза: „Ангел сега е асистент. Той е бил роден за поет, но се е отказал и загазил. След това съгрешил и бил изпратен на земята да поправи грешката си. Ангел си носи името от горе. Но сега да внимава, да си реши задачата, защото с векове ще седи на земята докато се изкачи отново горе, от където е дошъл. Тук е на изправителен изпит на земята“. На мен ми се подкосиха краката и полека-лека си тръгнах. Значи аз трябваше да бъда падналият ангел, който сега трябваше да си издържи всички изпити. Но тук на земята срещнах други като мене паднали та загазили и така ни се заплетоха съдбите, че не знам дали ще си издържа изпитите. Затова по-късно ще говоря.