9. СЕСТРА ЕЛЕОНОРА РУСЕВА

Сестра Русева беше хубав и мил човек. Беше духовен и работлив човек. Тя беше от Шумен. На млади години е боледувала от туберкулоза. Тогава от тази болест малцина оставаха живи. Срещнала Учителя, питала за съвет, получила отговор и го изпълнила. Оздравяла и се спасила. Казваше: „Учителят ми възвърна живота за втори път“. Тя го знаеше това, че е точно така. Наистина тя живя над 80 години.

Не минавало и година, когато Учителят се обръщал към нея: „Сестра, взимай торбичката и заминавай за провинцията!“ Взимала торбичката, пълнела я с беседи и тръгвала за Шуменско. Разнасяла беседи и проповядвала.

След като е разнесла беседите и след като е проповядвала, където трябва се е връщала отново на Изгрева. На следващата година Учителят отново й възлагал същата задача. Тя беше много активна и дори някога се разправяше и се караше на някои сестри, които бяха немарливи или отпуснати. Тя е работила в кухнята, после се втурваше да работи там където е имало нужда от някаква работа и където някои умуваха как и кога да се започне. Сестра Русева пристигаше и веднага започваше работа. Тя повличаше другите около себе си и те се задействуваха. Да, ама трябва да имаш такива качества, а тя ги имаше. Учителят понякога ме пращаше при нея да й услужа за някои неща. А тя пък ме пращаше от своя страна да питам Учителя за едно или за друго.

Пример: Тя си пожелае нещо в умът си. „Учителю, нямам това и това“. А аз по това време получавам в главата си някаква идея, после ми се внушава, че трябва да направя еди какво си. Извършвам го и го нося на сестра Русева. Аз ще й го занеса, а тя казва: „Господ те изпрати, защото аз от Господа го исках“. И тя благодареше на Учителя, че ме е изпратил. Имах много такива случаи с нея. Един път в Младежкия Клас влизам вътре и виждам, че отвън няма изтривалка пред стъпалата, които отиват за стаичката на Учителя. Нещо ми казва: „Купи изтривалка!“ Разбира се изпълнявам това нещо и слагам изтривалката там. Таман я сложих и гледам сестра Русева се кани първа да си избърше краката. Питам я: „Ти ли ще бъдеш първата на тая изтривалка?“ А тя се усмихва и казва: „Благодари, че ти е отворен телефона в ушите. Благодари, че можеш да чуеш и благодари, че можеш да го изпълниш. Защото ако не го изпълниш - нищо не си. А само си си загубил времето“. Сестра Русева мина през изтривалката и се закатери по стъпалата към стаята на Учителя. Аз седя долу и чакам, как ще се развият нещата с тази изтривалка. Защото вече знам, че освен сестра Русева е замесен и Учителя. След малко Русева и Учителят излизат от стаята и слизат по стъпалата. Учителят е вече пред изтривалката. Поглежда я и се обръща към сестра Русева:“ Сестра, виждате ли, че си имаме нова придобивка? Една хубава изтривалка“. След това се обръща към мен и казва: „Рекох, брат, по- важното е да изпълниш Волята Божия отколкото да я чуеш и разгласиш. Аз всеки ден я разгласявам, мнозина я чуват, но малцина са онези, които я изпълняват“. Учителят и сестра Русева влизат в Салона. Учителят ще държи поредната си беседа. Салонът е пълен със слушатели.