72. ЧИСТОТАТА НА ЗЛАТОТО

В.К.: Да, това е ясно. Друг въпрос. Вие тука описвате, когато за пръв път сте били при Учителя, Той гледал високо над Вас. Какво е гледал? Каква е била Вашата аура ли или онези горе, които са Ви придружавали?

Л.Т.: Аз попитах Учителя отпосле защо не ме гледа в очите, а гледа над мен. А това било какъв антураж имам, с какви духове влизам при Него.

В.К.: Да. Тука, на страница 5 от Вашите разговори с Учителя Вие описвате онзи случай с онзи диригент, където брат Христо му е дал и той почнал да киха. Дал му е - какво му е дал нещо, та започнал да киха?

Л.Т.: На кой диригент?

В.К.: Диригент, който Ви е задявал, опитал се да флиртува.

Л.Т.: Не само да флиртува, но той беше побеснял.

В.К.: Кой беше този диригент?

Л.Т.: Аз не искам да го издам, ама той сега е в другия свят, затуй ще му кажа името: Асен Димитров беше.

В.К.: Асен Димитров беше. Да. Тука Вие давате един пример с чистото злато, за чистотата.

Учителят казал, че златото и с какво да го примесиш, си остава пак злато.

Л.Т.: Вижте сега, когато да слизаме, още из пътя като вървяхме през гората, брат Христо ми каза: „Ще те заведа при един велик Дух, не каза „Учителят”, който всичко знае. Няма нужда да Му разправяш каква си била в миналото и това, и това, и това, и това. Той, като влезеш, Той всичко знае за тебе. Ти ще мълчиш.

Добре, ама като влязохме и Му целунах ръка, един дух почна да ме надува да говоря. И аз Му казах: „Учителю, много съжалявам, че не съм Ви познавала по-рано, че щях да избегна много противоречия и грешки в живота си.”

А пък Той каза: „Чистото злато с каквито и нечистотии да го смесиш, все чисто злато си остава. И диаманта, в каквито и нечистотии да го вариш, той все по-блестящ и по-блестящ става.” Така ми каза.

В.К.: Тоест какъвто си, в каквато среда попаднеш, оставаш си същият, ако си злато.

Л.Т.: Да. Ама ако си злато и ако си диамант.