281. ВСЕКИ СЕ СПИРА НА ОНАЗИ ФОРМА,
КОЯТО ИМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЪЗНАНИЕТО МУ
- А какво ще кажете за операциите?
- Учителя казва: „Това са излишни страдания, на които окултния ученик не трябва да се подлага. Ученика се лекува само по методите на Учителя, и те са различни за различните съзнания.”
Аз отивам по-далече, като съветвам да не се четат вестници, списания, романи и други книги, на които авторите са болни, защото те са напоени с тяхната болест, която се предава на четците.
- Всичко това е интересно, но на въпроса господин Христов - формата - забеляза важно Благовест. - Христов се усмихна на себе си и заговори:
- Добре, представете си, че някой професор - критик литератор влиза в книжарницата и си купува последното издание на книгата „Война и мир” на Толстой, с нови и интересни илюстрации и предговор на известен коментатор и познавач на Толстой. Книжаря, завива му книгата в пъстра амбалажна хартия.
Професорът се връща в къщи, той има двама сина и две внучета. Най-малкото среща дядо си, грабва книгата от ръката му, разопакова я, взема амбалажната хартия, оставя самата книга настрана и почва да разглежда картинките по хартията и да си играе с амбалажната хартия. По-голямото внуче взема вече самата книга, разглежда подвързията, гледа портрета на Толстой и илюстрациите, прелиства книгата и ги търси. Синът на професорът, който не е в добри отношения с жена си, взема „Война и мир” и почва да търси из нея къде се говори за Наташа, за отношенията й с княз Болконски, после търси в предговора да види какво е казал автора му за отношенията на Толстой с жена му София, понеже знае, че тя му е изневерявала и не мислела за Толстой тъй както останалия свят мислят. Това го навява на мисли за Ана Каренина и любовта й с Вронски, или за Катюша и Нехлюдов от „Възкресение”... Остава книгата. Взема я и другия син на професора, който е историк и почва да търси онези места в книгата, в които Толстой изнася своите разбирания за историята. Най-после професорът остава сам в кабинета си, разтваря и той „Война и мир” и почва да я разглежда от своето гледище...
Всеки разглежда „Война и мир” от своето гледище, от съзнанието на което се намира.
Дава се концерт, салона е препълнен, жените се спират на тоалета на певицата, защото и той има форма, съдържание и смисъл; други се наслаждават от пеенето, което също има форма, съдържание и смисъл; трети проследяват постановката на гласа, внимават на височините, как ги взема открито или закрито и т.н.
Всички говорят за форма, съдържание и смисъл, но всеки говори за това до което е стигнал, това което вижда.
- Господин Христов, Вие сте гениален! - възкликна Андрей. - Как можете да виждате всичко това?! Аз съм отвивал много книги, но никога не съм се сещал да мисля това.
- Това не е важно! - Благовест се скара на Андрей: - Остави, не прекъсвай със своите наивни възхищения, нека продължи.
- Всеки се спира на онази форма, към която има отношение съзнанието му и по това се познава докъде е стигнал. Ако се спре на обвивката на книгата - дете е, ако се спре на картините - юноша е...
- Това е ясно, продължете по-нататък - раздразнено забеляза Благовест. Смътно се сещаше вече, какво иска да му каже Христов.
- Учителя не Се занимава с амбалажите на нещата и живота, Той не Се занимава с подвързията, нито с шифъра на буквите... Той Се занимава със същината на въпросите в живота, най-важното и същественото, и за тях ни говори, и то направо на съзнанието, и то така както говори природата.
Природата е създала растението бор, в него е написала много свои принципи, съдържания, форми и закони, които ние научаваме от бора като почнем да го наблюдаваме и изследваме. В природата няма хартия и печатници, тя говори и пише като твори - творчеството е нейния говор и писане. По този начин ни учи и Учителя.
Той не казва: „Аз съм това или онова!...” Праща те в редакцията на „Житно зърно” да видиш Неговото творчество, поканва те на концерта да видиш Неговото творчество, поканва те на Новогодишната вечеря да ти говори Неговото духовно семейство...
Но има хора, които стоят пред дървото бор с години, и нищо не научават! Същото е и при Учителя. Той е разумно същество. Отначало те слуша, после ти говори леко, меко като човек и по човешки, после те праща при тези, които са като тебе, те дано ти кажат нещо да разбереш. И от тях като не си разбрал, праща те при мене - аз с огън и мълния и трясъци да ти обясня. Ако и от мене не разбереш, ще дойдат действителните страдания.
Затова ако хората страдат, това показва, че не са чули и разбрали, когато природата им е говорила меко, благо, сладко - затова им заговаря с огън и трясък.
Учителя дава нещата: законите, принципите и съдържанията без амбалажни обвивки, без подвързии, за да се насочи съзнанието ни към същественото, а може и често го прави - дава направо ядката, най-същественото.
