47. КОЙ НЕ ПРИЗНАВА ЗЕМНИТЕ ЗАКОНИ?
Когато поехме ръководството със сестра ми, всички настояваха да се обединим. Идваха при нас, ходеха при Борис Николов и накрая Борис склони да се срещнем, за да започнем обща работа. Беше февруари и ни бе поканил в неговия дом. Аз, сестра ми Люба и Жечо Панайотов отиваме у тях на уречената среща, в десет часа сутринта. Излиза Станка, прислужницата. „Няма го Борис! Той излезе, не е тук!" А това беше 1977 г. А беше страшно студено този ден. Отиваме с Жечо при Елена Андреева да се стоплим, която живееше на 200 метра от Борис. Жечо се оплаква: „Елена, да знаеш колко непочтено постъпи Борис с нас! Каза ни да дойдем, идваме, а го няма. Излезнал и се скрил." Елена също се възмущаваше и разказа още подобни такива случки, когато при предварително уговорени срещи Борис се измъкваше и се връщаше след един-два дни. Върнахме се у дома разочаровани. Мина известно време. Борис се бе запознал с малката Мария. А днес да се срещнем, а утре - все отлага. Един ден Йоанна имаше концерт и бяхме поканени от цялото Братство. На концерта са Борис с малката Мария, а тя го пита: „Коя е тази Драга, коя е тази Драга?" Аз се обърнах и й казах: „Аз съм, госпожице, какво искате?" И двамата - Мария и Борис, избягаха. И оттогава Борис спря да търси начин да се срещнем. Но после се намеси малката Мария и го откъсна от всички. Ако се бяхме тогава обединили, по съвсем друг начин щяха да вървят работите. Но не стана, защото Борис този номер го беше прилагал много пъти. Разказваха - навремето след 9 септември 1944 г., Вълко Червенков го е викал на разговор. Срещата била уговорена, но те отишли на екскурзия на Витоша с Мария Тодорова и не отишли на срещата. А Вълко Червенков тогава управляваше България. Борис имаше една теория, според която, той не признава земните закони, а признава само духовните закони. Ами нали един закон, докато стане земен закон, той се намира в Невидимия свят като духовен закон! Та юристите с месеци си бъхтят главите, докато хванат този духовен закон като идея, за да могат да го формулират в ума си и после да го облекат в юридическа форма. Ето така са нещата. Прости и ясни за онези, които изучават нещата.
Имаше една сестра Фаустина, която беше пианистка, която ходеше често при него, понеже беше бедна. Той я нахрани и й даде малко пари. Затова често тя ходеше при него. Един ден тя присъства, когато идва един милиционер и му казва: „Борисе, как си?" „Ти кой си?" „Аз съм този, на когото навремето ти кръсти детето." „Не зная такова нещо!" „Аз съм този, с когото ходихме с тебе по Витоша и в бурканите по скалите криехме книжата. Аз знам къде са нещата!" А Борис му казва: „Такова нещо няма, ти лъжеш!" А малката Мария му казва: „Отивай си! Не го тревожи, той е болен." Изгониха го, но Фаустина е свидетел и след това разказа всичко. После се разбра, че е вярно, че е имало буркани. А като ги свалиха, се изпокараха и се разделиха, и вече не се събраха. Заминаха си от този свят като врагове. Следващият живот да му мислят как ще се разплащат. А как ли ще отговарят пред Учителя?
