Савка беше много болна. Беше се залежала на легло и около нея се въртяха нейни близки и познати, да й услужват. Аз бях тогава учителка. Дойдох една неделя на Изгрева и реших да я видя. А тя е вече тежко болна. Майката не ме пуска при нея. Но Савка, като чу гласът ми, извика: „Мамо, всички да излязат. Само Драга да влезне. Учителят ми каза само с нея да дружа. Само тя ми е вярна." Всички ме гледат недоверчиво и сърдито, но излезнаха. Савка ме прегърна, радва се. Не искаше да яде. Казвам й: „Савке, хапни нещо!" Тя се съгласи и хапна 2-3 залъка. Майка й се зарадва, значи съм добра приятелка на Савка. Самата тя чу какво казва Савка за мен. И това я предразположи към мен.
Разприказвахме се и Савка ми разказа следния случай: „Преди един месец, когато Савка е можела да ходи, една вечер при нея идват Борис Николов и една група братя, отиват при Савка, нареждат и я заставят да застане при стената с вдигнати нагоре ръце. Така навремето арестуваха престъпници, под дулото на заредена пушка, караха ги да си вдигнат ръцете със следната команда: „Ръцете горе и кръгом към стената!" По същия начин са изправили Савка, с вдигнати нагоре ръце, все едно, че е арестувана. Правят обиск на всички нейни неща. Намират онова, което търсят. Взимат разговорите на Савка със Стария брат. Савка се притесни от тази тяхна постъпка, разболява се и легна на легло, и сега ми разказа цялата тази история на разговорите със Стария брат. Лично Савка ми разкри този случай, как са взели нещата от нея. Учителят й бил поверил много неща. А сега, ето каква е историята за стария брат:
Учителят е бил на ул. „Опълченска" 66. Било е на 19 август, когато стават съборите на Бялото Братство и на които събори ние присъствахме следващите години. Савка сутринта влиза в стаята на Учителя и Му поднася чай. Поставя подноса на масата и се приближава при Учителя, да Му целуне ръка. Казва й: „Не ми целувай ръка. Аз не съм Учителя." Савка се изненадва, защото вижда пред себе си тялото на Учителя. Учителят говори, но не е Той. Има разлика в гласа. Гласът е по-строг и по-метален. Пита Го: „Кой сте Вие?" „Аз съм Старият брат. Учителят е горе на Небето, на събор на Бялото Братство. Остави ме тук, да Му пазя тялото". Савка започва да разпитва и да задава различни въпроси. Старият брат започва да разказва какво е горе на Небето, какви са съборите и още много неща. Тези срещи продължават цели седем дни и Савка е стенографирала всички тези разговори и след това ги бе дешифрирала, и бе ги написала на пишеща машина. И Борис и компания, точно това са търсили, намират разговорите и ги прибират. Тръгват си и й нареждат да си пусне ръцете и й казват, че вече е свободна. Това много притесни Савка и възмути всички, които чуха тази история от нейната уста. А разговорите може би след време ще ги четете. Те са много интересни и поучителни.