илия узунов
ВЕЧНИЯТ ДУХ
И
МЛАДОСТТА
НА
УЧИТЕЛЯ
летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
ИЛИЯ УЗУНОВ
1. Вечният Дух и младостта на Учителя
Аз, Илия Узунов, съм роден на 5 ноември 1905г. в село Беляково, Търновско. Баща ми се казваше Костадин Илиев и бе градинар, а майка ми - Велика и бе домакиня. Отначало учех в отделенията на село, а после родителите ме изпратиха да уча в Търново. Бях ученик във втори прогимназиален клас в гр. Велико Търново. През същата година минавах край читалище „Надежда" във Велико Търново и ми направи впечатление, че читалището беше отворено и много хора влизат.
Предположих, че има някаква сказка и реших и аз да отида да я слушам. Влязох в салона, където имаше доста хора седнали, намерих си подходящо място и седнах, готов да слушам. Излезе един човек, средна възраст, с посребрена, дълга коса, чийто външен вид издаваше, че е необикновен човек. Започна да говори. Не зная кой беше той и кои бяха тия хора. Накрая, като свърши той своята сказка, казах си така: „Този човек не е от обикновените хора. Трябва да е някой пророк". Повече нищо не знаех за него и нямаше кого да питам. Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята походка и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител. Не след дълго време случайно ми попадна една брошурка и като четях тази брошурка, правеше ми впечатление, че това нещо някъде съм го слушал, или чел и продължавах да чета. Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „Надежда" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „Надежда" и онова, което си бях припомнил чрез нея.
След известно време аз отидох ученик във Варна. Там вече знаех името Дънов и се запознах с хора, които са образували Братство. Влязох във връзка с тях и приех вегетарианството. И тогава вече знаех, кой е Учителят и какво е Братството, понеже четях книги и контактувах с приятелите. През това време ръководител на Братството във Варна беше брат Манол Иванов.
В началото на 1926 г. аз бях на работа в София, в Министерството на благоустройството. Не познавах никого от Братството. Не знаех и къде се намира. Един ден се движех по улица „Оборище" и стигнах до № 14. И гледам, в един салон влизат хора. Аз, по стар навик влязох вътре - да видя и чуя за какво се говори. И когато влязох в салона, изненадах се много, че аз видях вече познатият Учител, когото за пръв път бях видял в Търново, като човек на средна възраст, с дълга посребрена коса, падаща до раменете. Видях и една позната сестра от по-рано и научих и разбрах, че това е салонът на Бялото Братство, където Учителят държи беседите и лекциите в София. Започнах редовно да посещавам беседите, неделен ден в 10 часа в салона на ул. „Оборище" № 14.
През лятото на 1926 г., това беше първият събор, който стана в София на „Изгрева"; понеже съборите вече не се правеха в гр. Търново. Аз присъствах на този събор и помня, че кухнята беше тогава на двора, на открито. Казаните бяха поставени на открито, на огнища. Така се опознах с „Изгрева". Известно време аз отсъствах от София и често отивах в Търново, където се запознах с Братството. Отивах на братското лозе и там се запознах с братя и сестри от Братството в Търново. От 1932 г. аз отидох да живея в София в квартал „Изгрев". Там започнах редовно да посещавам лекциите, които Учителят държеше в братския салон всяка сряда, в 5 часа сутринта - Общия Окултен клас, Младежкия клас - в петък сутринта в 5 часа, Утринните слова - в неделя в 5 часа сутринта и в 10 часа - беседите. По такъв начин аз навлязох вече в активния братски живот. Посещавахме екскурзии на Витоша и на Рила.
През това време аз имах първата среща разговор с Учителя. Разправих Му какъв съм, с какво се занимавам, че съм от Търново, че желая да слушам беседите Му и говорихме още много други неща, които вече съм забравил. Този разговор проведохме в приемната стая долу, в която аз бях влязъл за първи път и видях скромната обстановка. След като свърши разговора, ние се разделихме с Учителя и ми направи силно впечатление, че Учителят като излезна из вратата, приличаше на едно младо момче, излязло по бял костюм и по жилетка. Направи ми впечатление физиономията и лицето на Учителя. Видът на Учителя бе като на младо момче и се изненадах, защото само преди няколко минути аз говорих с Него, но Той беше възрастен човек с брада. Тръснах с глава, примигнах с очи, взрях се по-настойчиво и гледката беше същата, пред мен Учителят излизаше из вратата като млад момък. Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели. Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме. А онова, което не знаехме, трябваше да го изучаваме от Словото Му. А Словото Му бе проекция на Вечния Дух, който бе слязъл на земята и се втичаше чрез Слово в Учителя. А онова, което видяха очите ми за няколко минути, това бе един подарък, направен от Учителя за мен, за да видя, че младостта на Учителя и старостта на Учителя са само миг от вечността на Духа. А онова, което ги разделя, това е времето, чрез което слиза Словото и пространството, в което това Слово трябва да се изяви чрез Учителя, и да се прояви чрез Вечния дух в Сила и Живот чрез Неговото Слово.
