100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА
Учителят обичаше цигулката като един съвършен музикален инструмент. Много често в беседите си Той сравняваше цигулката с човешката душа. Вълшебството от музикалния израз на цигулката се равнява на свещените трепети на човешката душа. За Учителя цигулката като струнен инструмент е предаден на човечеството от музикалните гении, отговарящи за развитието на човешкото съзнание с методите на музиката. Дори старите италиански майстори Страдивариус и Гварниери, Амати, когато са изработвали най-добрите си цигулки, са били обучавани от онези майстори - специалисти, които са слизали от ангелските светове. Така моделът на цигулката е свален от Невидимия свят и той е пренесен като съвършен музикален инструмент. Учителят е говорил много за цигулката. Той имаше хубави инструменти.
Веднъж ме покани в стаята си и ми посочи една стара цигулка от миналия век, на която е свирил, когато е бил в Америка, а и след това. Учителят я взе в ръцете си, настрои я и свири един непознат за мене мотив и ми каза: „Искаш ли я? Ако ти харесва, вземи я!" Аз я взех в ръцете си и се опитах да свиря с нея, но това бе модел от миналия век, пръстите ми не можаха да хванат грифа и аз усетих, че се излагам пред Учителя с моето неумение да се справя с този инструмент. „Учителю, този инструмент не е за мене." „Е, щом е така, ще ти дам друга цигулка". Тогава отиде и отвори капака на една кутия, взе една цигулка и ми я показа. „Това е един хубав инструмент на един от казанлъшките майстори." Аз я взех, опитах я и ми хареса. Задържах я.
Минаха няколко дни и аз разбрах, че съм направил непоправима грешка, че не взех първата цигулка, с която Учителят е свирил може би над двадесет години.
В Музикалния живот на Изгрева и аз взех участие с моите скромни възможности. Така чрез мене можа да се създаде песента „Той иде", като първата част бе мое творческо извисяване. Втората част бе допълнена от Учителя. Това стана на 7 януари 1939 година и на 4 февруари 1939 година.
Веднъж Учителят пред мен изсвири една мелодия. Попита ме: „Ще можеш ли да я запишеш?" Казах: „Ще се опитам." И тогава накарах Учителя да ми я изсвирва по пасажи. Накарах Го 15 пъти да ми я изсвири, докато я запиша. След това се срамувах, че измъчих Учителя. Казах Му: „Учителю, срамувам се, че Ви накарах толкова пъти да повторите песента." Той се усмихна: „Е, нали я записа точно! Това е важното". Това е мелодия 31, записана от мен на 4 ноември 1943 година.
Много пъти сме се запитвали кога и как Учителят се е научил да свири на цигулка. Веднъж стенографката Савка ми подаде една беседа от Учителя и ми каза: „Ето, припиши си това, защото знам, че го търсиш от дълго време". Преписах ги и сега ви го поднасям:
„Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите ми не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. Тогава имаше пътуващи цигани, свирачи и на цигулката изпълняваха своите цигански песни. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпението да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичко време ми свиреше. Аз бях неговата публика, а той ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше навън. Той беше венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска пред ученика, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпращаше всичките си ученици, тогава влизах аз и той веднага започваше да свири. Аз седях на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене. Научих се хубаво да слушам и се научих от него хубаво да свиря."
За мен беше голяма привилегия Учителят да ме постави като цигулар на Младежкия окултен клас. Винаги преди клас аз бях на подиума с цигулка в ръка и свирех песните на Учителя, акомпаниран понякога на пиано, понякога с хармониум от Мария Тодорова. Всички в салона пееха в хор. Това обикновено продължаваше 15-20 минути и точно в 5 часа Учителят влизаше в салона, носейки Библията под ръка и заставаше на Своята катедра. Той подаваше кои молитви да се изрекат, прошепваше с тих глас кои песни трябва да се изпеят и ние с Мария Тодорова ги подемахме и всички в салона ни пригласяха. Следваше Словото на Учителя. Часът в клас завършваше отново с песни, с молитви, придружавани от моето цигулково изпълнение и това, на Мария Тодорова, или на пиано, или на хармониума, според случая.
