48. БОРИС III

/цар на българите/

Роден на 31.1.1894 г. починал на 28.VIII.1943 г. на 49 годишна възраст.

Възкачил се на българския царски престол на З.Х.1918 г. на 24 годишна възраст. На този си отговорен пост е бил 25 години.

Кои събития отбелязва историята през тези 25 години в периода на неговото царуване.

През м. септември 1918 г. стана пробивът на Добро поле. Дойде катастрофата на България след Първата световна война. Сключи се Солунското примирие със Съглашенската армия на англо-френците и други под шефството на Българската делегация, оглавявана от Андрей Ляпчев и на ген. Франше де Пер - командуващ Солунската неприятелска армия, с която армия България 3 години води големи кървави битки в Македония - Дойран, Гевгели, Кожух планина, Добро поле, Каймак Чалан, Завоя на Черна, Битолския фронт и пр. Пелистер, Охридско и Преспанско езеро, Албанските планини с Мокра и Шкумба.

В тия действия взе непосредствено участие по всички фронтове цар Борис, тогава престолонаследник. Прояви такт, мъдрост, безстрашие и чист български патриотизъм. Със Солунското примирие бе спряно навлизането на неприятеля в България, главно на сръбски и гръцки дивизии, които се готвеха за отмъщение над България.

Последва окупация на България от французки войски, а след това тежък мирен договор - Ньойският. Репарации, обезоръжения, тежки икономически условия, стачки и революция и лошо вътрешно и международно положение. България загуби Беломорска Тракия. На лице бяха комунистически стачки и междуособици. На лице беше земеделският режим на Ал. Стамболийски до периода от 1919 до 1923 година.

Дойде превратът на 9.VI.1923 г. и го последваха вътрешни кървави междуособици, а след това дойде комунистическото въстание през месец септември 1923 г.

През м. април 1925 г. бе извършено Арабаконашкото нападение върху цар Борис, от което той излезе невредим, а бе убит един от свитата му. Няколко дни след това /на третия ден/ последва атентатът в църквата "Св. Крал", сега "Св. Неделя", а цел да бъдат убити царя и правителството.

Бяха избити над 200 човека. Последваха нови кървави вътрешни междуособици. Явиха се партизански чети, които внасяха смут и безредие.

Във войската офицерите също така тайно бяха разделени. Една част, минаваха за прогресивна в своето увлечение изпадна в явно вредителски позиции против монархията, и в услуга на чужди държави, което беше равносилно на предателство.

Наред с това съществуваше македонска организация, която също беше разделена на две и всеки ден се избиваха едни други по софийските улици. Яви се на сцената шпионска афера, в която също може би имаше доза на предателство.

Партизанското раздробление и ежби изби в котерийност за лични облаги, грабеж и забогатяване. България беше в голяма зависимост от финансовия капитал на Западните държави.

Съветският съюз също така имаше влияние върху бедните слоеве на народа.

Дойде превратът на 19.V.1934 г., който в някои отношения разчисти политическата бъркотия, а от друга страна усложни доста икономическата несигурност. След 19.V.1934 г. вече назряваше подготовката за Втората световна война и се направиха усилия България да посрещне външните и вътрешни промени в международната обстановка.

Засили се доверието и авторитетът на царската власт и цар Борис III за момента беше олицетворение на единство, на мъдрост и безпристрастие пред всички слоеве на народа.

През м. април 1939 г. Потемкин от Съветския съюз дойде в България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ, но правителството и короната отказаха.

На 23.VIII.1939 г. се сключи пакт за ненападение между Съветите и Германия.

На 1.IX.1939 г. Хитлер нападна Полша и я завладя в западната й половина. Източната половина беше завладяна от Съветския съюз без бой.

В началото на 1940 г. се сключи пакт между България и Германия. През същата година /1940/ Хитлер нападна Франция и я завладя.

На 25.III.1941 г. България се присъедини към тристранния пакт на Хитлер. Но след два дена в Югославия бе извършен военен преврат и беше отхвърлен пакта на Югославия с Германия. Веднага след това Хитлер нападна Югославия и Гърция и ги завладя.

На 22.VI.1941 г. Германия и Румъния нахлуха в Русия. Войната на Германия с Русия продължи 4 години до м. май 1945 г. И тази война беше най-жестоката и кървава, каквато историята дотогава познаваше. България не обяви война на Съветския съюз. Можеше ли България да постъпи другояче? - Не! В такъв случай България щеше да сподели съдбата на другите европейски народи, които станаха театър на военни действия и бяха разорени и ограбени. България не може да бъде обвинена от Съветския съюз за пакта, сключен с Германия, понеже този пакт беше сключен, когато вече имаше на лице пакт за ненападение между Германия и Русия, и те не бяха още във войната. България не може да бъде упрекната, че не спря хитлеровото нашествие в страната си, защото и другите страни, някои с оръжие, а други без, не можаха да спрат това нашествие.

България не спря и руската армия в настъплението й на запад и на юг в 1944 г., защото не искаше да воюва със своя Освободител от турско робство.

От 1941 до 1944 г. постепенно в България се разрасна комунистическото движение, което за момента нямаше смисъл и беше безполезно, то само създаде вътрешно разделение и ожесточение и причини излишни жертви на българския народ.

След 9.IX.1944 г. България се намеси във войната срещу Германия на страната на Съветския съюз.

Това беше неизбежно за момента. Военните действия се развиха вън от границите на България.

Всичко това написах, за да очертая обстановката, в която цар Борис беше на своя най-висок отговорен пост в управлението на България.

Моята цел не е да въздигам или нападам когото и да било, а да предам обективно известни неща, а най-главното, да ги свържа с някои окултни неща и с известни предвиждания и напътствия от Учителя, за да се види как Той, Учителят, по един особен скрит начин е помогнал на България, и то в най-трудните моменти на живота на страната. Разбира се, аз не бих могъл да изброя всички нещата, защото възможностите на Учителя са неограничени и необхватни и най-важното неразбираеми за днешния обикновен човек, а само ще отбележа някои от тях.

1. Учителят каза, че България досега е водила 150 войни и че на българите на война не им върви. Българите са определени за друга мисия, а не да воюват.

2. Въпреки че България е на важно географско място, с голямо стратегическо значение и въпреки големите международни противоречия, България, благодарение на Учителя, бе запазена от стихията на войната.

България е връзка на три континента - Европа, Азия и Африка; тя се намира между три морета - Черно, Бяло и Адриатическо. Тя е обект на три големи външни политически течения - от север - Русия, от Запад Германия, от юг Англия. Трябва да споменем, че наред с това всичките й съседи - сърби, румънци, гърци и турци, бяха също агресивно настроени срещу нея.

3. България беше обкръжена от политически съюзи.

а/ Балканският пакт на Югославия, Румъния, Гърция и Турция, насочени срещу България;

б/ Малкото съглашение - Чехословакия, Югославия, Румъния. Между другото също така насочено против България.

При тази външна обстановка, хаос цареше в българската действителност. Българинът не цени своето, лош патриот, търси вината винаги в другите, постоянно обвинява и критикува и то некомпетентно, погрешно; не признава своите погрешки, нито има стремеж да го поправя колективното съзнание в него е слабо развито.

4. Един ден мой близък човек ми каза следното: че в разговор с чужденци те му казали, че България има добри дипломати, а той много правилно отговаря: България няма добри дипломати, но има добра съдба и покровители.

5. При тази сложна обстановка имаше българи, не от патриотични и национални съображения, а от гледище на свои лични интереси, не харесваха някои действия на цар Борис. Това не беше правилно. Общо взето, царят беше обединил в себе си любовта, доверието, мъдростта на целия български народ. Нещо, между което беше най-силно подчертано в два момента при царската сватба и при погребението му в 1943 г.

6. Какво каза Учителят за цар Борис? - "В цялата история на българския народ не е имало по-мъдър, по-смирен и по-демократичен цар от цар Борис, включително и днешните царе на България след неговата смърт."

7. Друго изказване на Учителя: "Неговата най-голяма заслуга към българския народ е тази, че той запази България от война."

8. В 1941 г. аз, бидейки в Скопие, намерих едно малко книжле печатано на сръбски, в което имаше няколко малки извадки от Вечния календар. Помня, че в него пишеше, че в 1943 г., в Европа ще умре един монарх много умен, много добър и демократичен и много обичан от своя народ. Целият народ ще плаче за него.

Не обърнах внимание на това, което прочетох, даже ми се видя несериозно и без значение за момента. И през ум не ми минаваше тогава, че това може да се отнася за цар Борис.

След всичко изложено дотук, се налага, като свещено задължение за нас българите, да помним и да ценим жертвата на цар Борис III за доброто на своя народ. Той загива, като пожертвува своя още млад живот за благото на българския народ, след като му служи беззаветно цял живот и той с право и заслужено може да каже: "Аз и моят народ сме едно цяло!"