23. ИЗКУПЛЕНИЕ

Най-тежкото страдание, най-голямата жертва и най-страшното мъчение, които за обикновените хора често се тълкува като голямо нещастие или грешка, всъщност представляват най-голямото благо и жертвоприношение и служат за изкупление, опрощение и разчистване пътя на живота на един човек или на едно семейство, на един народ, а понякога дори на цялото човечество.

Това велико посвещение, този голям духовен подвиг са недостъпни и неразбираеми неща за обикновения, съвременен материалистично груб човек. Макар той да е образован, с някакви външни, егоистични човешки заслуги и постижения. И не за тия хора със загрубели животински чувства се отнасят настоящите слова.

Нека да си представим за момент духовното величие на кроткия и смирен наш спасител Христос. Който беше прикован на кръста и беше подложен на най-мъченическата смърт, която обаче послужи за изкупление на греховете на цялото човечество, които грехове бяха събирани и натрупвани през цялата вечност преди това и го бяха довели до положението на пълното озверяване и забрава на своето Божествено предназначение. Материалистите и псевдокултурните хора често пъти, за свое оправдание и по своя логика, задават въпроса какво всъщност е направил Христос, какво Той е оставил на света, какви са Неговите заслуги и според тях Той нищо не е направил. Нито победи, нито завоевания, материални богатства, дворци и паметници, никаква сила. никакви закони, които да ръководят материално човечество. Всъщност обаче ние мъчно бихме си представили какво би представлявал живота днес, без Христовото учение изкупено с великата Негова жертва и Неговото разпятие. Какво би бил днес света без Христовото възкресение? Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене, безстрашие и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение.

Жертва доброволна и съзнателна, жертва за доброто на своя народ, жертва за своя ближен и за спасение на човешкото в човека. Това е изкуплението и подвига на духа, вечния извор на всяко знание, сила и добрина, неща вечни за човека. Не се гаси това що не гасне, казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене."

Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико на своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски. Каква сила, какво смирение и каква доблест и величие надуха! Това са неща, които не могат да се опишат, нито да се представят, неща, които са неизразими нито в съчинение, нито в поеми и паметници. Но все пак така близки и разбираеми за душите на хората, разбира се, за тия, които са с пробудено съзнание и които са разбрали и надраснали себе си.

"О, неразумний юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин?" - О, неразумно човече, бихме казали ние днес, защо се отричаш от себе си, от великото и безсмъртно СЕБЕ, за да се предадеш, за паница леща и да станеш жертва на някаква временна земна слава, и на тщеславие и гордост, величаейки земните наслади и материалните придобивки и заблуди.

Да си спомним за жертвите на нашите освободителни войни. Жертвите и героите на нашите дейци от Възраждането и безброй наши герои, дали живота си за свободата на нашия народ. Те пожертвуваха по своя воля и съзнание своя живот и те са най-големия духовен капитал, който остава за вечни времена в нашата история. Те са знайни и незнайни, с имена и без имена, и все пак живи и вечни, неизмерими в своите заслуги, нашия морален капитал, нашето духовно богатство, нашата надежда и вяра в бъдещето. И ако се върнем в по-новите времена, в нашето настояще, ние и тук ще намерим много имена и много светли и красиви примери на жертва за изкупление. Не е време да им споменаваме имената и да сочим примерите им за назидание, защото е още рано, но ще дойде и това време и ще родят наследниците ни, които ще свършат това. Това богатство засега остава скрито, заровено, но то няма да бъде забравено и неоценено. То не гине, ръжда го не хваща, вечността за него е един миг и ще дойдат дни, когато от пепелищата ще израснат титаните на духа и ще се видят в истинската светлина тия, които по Божия милост бяха дошли и дадоха най-хубавото за нас и за цялото човечество, и то за вечни времена. Имена, но засега без имена. Имената ще дойдат после. Те сега не са и важни. Те са Божии имена и те ще бъдат изказвани в друго време, с друг език, с езика на боговете.