В началните и първи години на своята дейност в България Учителят е пътувал много и контактите с българите не са били малко. Те са се създавали от личните им срещи и разговори. Особено в София са били няколко човека. Но за няколко години сподвижниците му стават десетки. Всеки от първите приятели е смятал за свое задължение да привлече колкото се може повече привърженици. Всеки се е старал колкото може. Разказваха старите приятели, че са имали задача всеки един от тях да привлече най-малко по трима човека. Но това не е било лесно в първите години, защото за тях Учителят тогава е бил г-н Петър Дънов, един млад учен човек, завършил в Америка, запознал се с окултизма и спиритизма. За техните съзнания Той е бил нещо малко повече от тях, но не са могли да определят, какво е това нещо. Постепенно, с течение на годините Той започва да се разкрива пред тях, Словото Му се лее непреривно чрез Него, кръжоците се увеличават, а с тях и привържениците Му.
Тодор Стоименов, който по това време е младеж и е в София, вижда, че един мъж продава Библии. А щом продава Библии, значи е духовен човек, а щом е духовен човек, значи е наш човек и може да се привлече към нас. Така си мисли Тодорчо, но решава все пак да запита г-н Петър Дънов. Учителят му казва: „Сега не мога да ти отговоря. Но довечера ще отида да питам Бога за него и на следващия ден ще ти кажа." Тодорчо се озадачава много. На следващия ден Учителят му казва: „Отидох и питах Бога и Той ми каза, че не е от нашите." Тодорчо разбира, че щом не е от нашите, не трябва да го поканва в кръжока на Учителя.
Тодорчо нищо не му казва, отива при Учителя, показва му вестника, разказва Му случая и припомня, че той е искал първоначално да го привлече към Учителя. Учителят се усмихва: „Тодорчо, това да ти е за обица на ухото". След някое и друго време търговията му замря и той замина за Америка на гурбет. После този човек се загуби по света. Името му бе Козлов.
Имало е и друг случай, описан в беседите. Градоначалникът на град София извикал Учителя и Го упрекнал, дори и заплашвал, че според донесения на гражданството Той развращава народа и то тогава, когато мъжете са на фронта и се бият за отечеството. Учителят му отвърнал, че това не е вярно и понечил да си тръгне. Градоначалникът се ядосал и Го заплашил: „Ти знаеш ли, кой съм аз и каква власт имам, и каквото искам, това ще сторя с теб!" Учителят го изгледал и казал: „Не си страшен - ти си от нашите." Наистина, същата година той бил уличен в подкупи, обвинен в корупция, уволнен, съден, разсипан морално и материално. Срещнал веднъж Тодорчо и му разказал всичко, което му предрекъл Учителя и помолил да го заведе при Него. Когато Тодорчо го завел, Учителят казал: „Загубените овце на Израиля вече се намират и се прибират при пастира." Оттогава той останал, слушал и редовно посещавал беседите на Учителя. Накрая, Учителят попитал Тодорчо: „Ти сега разбра ли да различаваш - кои са от нашите и кои са от чуждите?" „Не разбрах!", отговорил съкрушено Тодорчо. Учителят продължил: „Духът е този, който различава. И Той винаги накрая прибира своите при Себе Си".