20. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

13 юни 1914 г., петък, Бургас

Учителю,

Находящ се в Розовата долина в красивия цветен Казанлък в близост до ония чукари и Старо-планински върхове и поли на висотите, гдето десетки хиляди самоотвержени борци за свободата на многострадалния български народ сложиха своите кости. Особено ми е радостно и с душевна наслада ида да изкажа Теб моите ученически послушания на преданост и вярност, като целувам десницата Ви. Същите послушания и от братята тук.

Учителю, в Твое лице моите поздрави и почит към славно загиналите освободители и строители на свободата на българския народ. Под ръководството на Началника на духовете нека от Бузлуджа* св. Никола подпомагат и за в бъдеще своя любим народ и с невидимата си несъкрушима сила под Негово предводителство - по-скоро да изведем тоя унижен народ на оная планина на оная висота гдето трябва да застанеме, за да се даде и Христовата свобода, която напълно възприета от целия народ ще му даде оная необходима сила и подем, за да застане на определения му път за Слава Божия за възтържествуване в пълнота на Божествените истини между человечеството и за идването на Царството Божие на Земята. Нека Божествените години намалят и се ускорят в дни. Тежки са пъшканията на тоя народ. Много товар има върху него. Като е сега погребан на толкова по-голяма ще бъде славата му в Царството Христово. Кога ще бъдат тия велики дни Учителю? Кога ще настъпят ония очаквани събития, за да блесне светлината в цялата си сила и пропъди тъмнината? От всички приятели тук и от дома поздравяваме Ви!

---------------------------------------

*3абележка на съставителя: Връх Бузлуджа в Шипченския - Тревненския дял на Стара Планина. До 1842 г. е връх Бузлуджа, а сега Хаджи Димитър, който на 18 юли 1868 г. загива с четата си от турците