7. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВОЙНИТЕ

7.1. БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 - 1918 г.

И РЕЧЕ БАЩА МУ: [Неделна] беседа от Учителя,

държана на 15 декемврий, 1918 г. София. -

В: Дали може. София, 1942, с. 416-417.

"... Да си подадем взаимно ръка за братство!

Това иска Христос от всички хора. Нека всеки са държи за убежденията си, но да се стреми да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее. Нека всеки даде такъв плод, какъвто зародиш е вложил Бог в него. Какъвто цвят да си, важно е да цъфнеш. Какъвто плод да си, важно е да вържеш и да узрееш. Моята задача е да дам на всеки корен тор, повече влага, светлина и топлина. Всеки да се стреми да изяви образа, който му е определен отреди милиони години. Който го погледне, да каже: Ето един човек, създаден по образ и подобие Божие!

Задачата на всеки човек е да възстанови този образ. - Как ще постигне това? - Като работи върху себе си, да изправи прегрешенията си, които са помрачили съзнанието му; като придобие онези добродетели, които някога е загубил; като изправи кривите линии на лицето си. Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. Бъдете снизходителни един към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца.

България се нуждае от добри, разумни, честни и справедливи българи. Не се страхувайте от това, което преживявате днес. Всичко ще се превърне на добро. Велико е предназначението на индивида. Народът е условие за развитието на индивида. България е създадена за добрите българи, Англия - за добрите англичани, Германия - за добрите германци и т.н.

Желая, още днес вашите бащи да ви дадат нова премяна, нови обуща и пръстен на ръката. След това да заколят най-охраненото теле за вас; да ядете и да се веселите. Когато по-големият брат се върне от нивата недоволен, да му кажете: Не се сърди, братко, аз дойдох при баща си, не с права на негов син, но като един добър слуга между многото негови слуги.

Христос донесе това учение на света - учението на Любовта. Приемете Го и вие... "