2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)

ВЕРОЛОМСТВОТО НА СЪРБИТЕ

Ведро утро настъпи след проливните дъждове, които от началото на военните действия, с малки прекъсвания, обливаха земята и размекваха почвата по полето, обезличиха и скриха в мътна вода и гъста кал лошите пътища.

Бе 20 октомврий, 6 часа преди пладне, когато 1-ва и 2-ра дружини с картечната рота на Бдинския полк напуснаха местата си, като маневрени войски на бригадата между к. 472 и с. Оснич и тръгнаха по билото на к. к. 472, 479 (в. "Дел") за с. Планиница, където полкът се съсредоточи веднага за по-нататъшни действия; боят при в. Исзевица, к. 760 и южно от нея още продължаваше и едва към пладне затихна. Противникът отстъпи. Дружините минаха през с. Планиница и по шосето на Болевац се насочиха към вие. Буково, където през цялата нощ Ломци водеха кървав бой от 5-100 кр. разстояние със задържалите се в силно укрепената си позиция сърби. Последните отстъпиха и оттук във вериги, които спокойно, в добър ред, спираха от позиция на позиция по неравната местност между Буково и Болевац, като постепенно се отдалечаваха, докато се изгубиха. За да се възстанови съприкосновението с врага, к-ра на 1/6 бригада, полк. Николов в присъствието на к-ра на полка полк. Христов В. заповяда ЛИЧНО И УСТНО на к-рите на 1-ва и 2-ра дружини, които едновременно пристигнаха източно от Планиница, да образуват заедно с едно с. с. и едно не с. с. артилерийски отделения от 12-и артилерийски полк и картечната рота на полка, КОЛОНА ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ, която отново да влезе в контакт със сърбите, като енергично ги преследва и не им позволява никъде да спрат. Към 12 часа на пладне колоната бе готова и движението бе организирано, а в 30 минути след пладне тя тръгна по шосето на Болевац в следния ред: две роти от 1-ва дружина, една полска с. с. батарея и 1/2 картечна рота - в авангард, под началството на к-ра на 1-ва дружина майор Недков, а в главни сили на колоната останаха - една рота от 1-ва дружина (тази дружина бе с 3 роти, защото едната рота бе оставена за гарнизон в мината "Бор" - при Зайчар), две артилерийски отделения, без една батарея, 1/2 картечна рота, 2-а дружина под командата на к-ра на последната майор Кръстев, който тръгна на около 1 км след авангарда със съответните мерки на охранение. Пътят на движението бе добре издържаното шосе, което от с. Планиница минаваше през в. Буково, покрит с едра и рядка гора, а оттук правеше един завой на северозапад и вземаше посока към Болевац.

Тук в гората миризмата на още прясната човешка кръв, размесена с тая - на изгорелия барут и бомбовия експлозив, а в момента на движението и с миризмата на тамяна, разнасяна от кандилницата на полковия свещеник, дразнеше обонянието на калените вече бойци, а изострения им слух долавяше тъжната мелодия на заупокойната молитва, идеща нейде от хладните недра на буковата гора. Санитарите като сенки още бродеха с носилките и вършеха мълчаливо своята скръбна работа, трупайки на купчинки, до зеющите големи черни ями, телата на падналите през тази кървава нощ герои Ломци, над останките на които свещеникът отправяше топли молитви към Всевишния, за да приеме и приюти в мирните си покои буйните им души. Памятна ще бъде за ЛОМЦИ тази кървава нощ на в. Буково (к. 620), където те гърди с горди през цялата нощ водеха борба с упорития враг от едно близко разстояние и където със своя героизъм в борбата, те покриха бойното поле със стотици трупове, а знамената си - с вечна слава.

Покрусена от тъжната картина, с отложени шапки и затаен дъх, колоната премина мълчаливо кървавата гора с нескритото желание да отмъсти на врага. Макар, че задачата на колоната бе - енергично преследване на противника, но движението бе тежко и бавно поради това, че бойните обози на батареите, състоящи се от стотици реквизирани брички, теглени от слаби и отпаднали от умора коне, вървяха непосредствено зад батареите си в колоната и извънредно много затрудняваха движението на пехотата. Съприкосновението не се постигна - противникът се съвършено изгуби и трябваше да се вземат мерки за предпазване от изненади, още повече че местността бе осеяна със скрити в гънките й сръбски войници, които при приближаване, изпъкваха и се предаваха с оръжието си, като даваха съвсем неопределени сведения за войските си. Движението се извършваше без задръжки, макар и бавно. Към 1.30 часа след пладне, когато колоната бе само на няколко км. от гр. Болевац, отделни конници от разездите, изпратени от дивизионната конница напред, окичени най- грижпиво с красиви венци от живи цветя, прехвърлени през двете им рамена и други - окачени на вратовете и гърдите на конете им в много "весело" настроение, придобито от извънредно "ДОБРИЯ" прием на жителите на гр. Болевац, се връщаха към колоната и донесоха, че "в града, както и на 5-6 км. западно от него, противник няма и че населението от града с бели байраци е събрано източно от него - на полето, за да посрещне тържествено победоносният български войник". Тези донесения се отнесоха от същите конници в щабовете на полка, бригадата и дивизията, които следваха на няколко км. назад с частите си. Към 3У часа след пладне, когато колоната приближи на 2-3 км до града, гледката се откри към него и наистина полето бе почерняло от населението, събрано там с високо издигнати големи бели байраци. В този момент големите щабове се носеха на галоп и отминаха колоната, предшествувани от музикантския хор на Бдинския полк, когото гонеха почти бегом, за да излезе с тях пред колоната и влязат най-тържествено в града, който така покорно им устройва най-мила и трогателна среща със своите граждани - жени, мъже, деца и дезертьори сърби.

На веселите закачки на началника на дивизията, началникът на колоната обърна вниманието му, че сърбите са вероломни, че донесенията на "веселия" разезд не трябва да се вярват и че няма защо щабовете да излизат напред и пречат на колоната, която има за задача да заеме града и очисти пътя от евентуално догонения противник. Но много радостният началник с насмешка и весела гримаса отлетя напред, а след него и другите щабове излязоха на шосето и образуваха пред колоната едно внушително конно ядро. Само след 1/2 час, когато колоната навлезе в тясното дефиленце, образувано от дълбоко врязаното шосе в гребена на местността, на около 1 км източно от града и тъкмо, когато главата на колоната се показа, спускайки се към равнината, внезапен артилерийски ураган, идещ от височините западно от града, изсипа с голям трясък десетки гранати пред колоната, последвани от високо пръскащи се шрапнели, а след това. и от бърза, но безвредна пушечна и картечна стрелба. Изненадата не бе голяма, защото това не бе първи път. Ефектът бе слаб: никакви загуби в колоната, само големите щабове изпаднаха в комично положение, защото в пълен кариер трябваше да се пръснат из полето, за да открият фронта на колоната, като се отказваха от предлаганото им сръбско гостоприемство, проектирани да бъде едно от най-тържествените, с кърваво жертвоприношение на чадата на ограбена България. Авангардът бързо се разгърна в боен ред, прегази р. Арнаут и потъна в града, като стремително го премина и излезе на западната му окрайнина по височините, където и спря в престрелка. Една скорострелна батарея успя да откачи и застана на открита позиция по десния бряг на реката, а главните сили на колоната се развърнаха в боен ред и бързо се покриха в гъстата върбова гора, вляво от шосето и източно от града. Другите батареи останаха в бездействие с тежките си бойни обози, защото не можаха да излязат от шосето поради стръмните му брегове от двете страни. Населението, което така "тържествено" бе устроило тази среща, изчезна и като че в земята потъна заедно с белите си байраци.

2-ра дружина от главните сили на колоната напусна веднага гората и се прехвърли през реката, която с една част от войниците си прегази, а с друга - се прехвърли през разрушения железен мост. Бе вече здрач, когато цялата колона зае западната окрайнина на града. Стрелбата утихна. Нощта тури край на действията и колоната занощува на запад от града така: авангардната дружина, усилена с 7-а рота - на позиция на к. 308 (Рудима); 2-а дружина без 7-а рота - на позиция по ж.п. линия с две роти при гарата, а една при западния изход на града, северно от шосето, артилерията остана оттатък реката, източно от града. Нощта премина в буйна престрелка с прекъсване между предните части на двете страни. Сръбската артилерия поддържаше слаб, но непрекъснат огън, насочен изключително по гарата. Градът бе прегледан от специално изпратена команда с офицер и всички сръбски войници, скрити из къщите бяха пленени с оръжието им. Населението се остави на спокойствие, като не му се позволи да излиза никъде. Бойните обози се разположиха в града заедно с кухните, които веднага почнаха да готвят топла храна за войниците.

Още през нощта (срещу 21 октомврий) гъста мъгла залегна на позицията и направи нощната тъмнина още по-непроницаема, обстоятелство, което наложи засилването на охранението и бодърстване на всички части, още повече, че нямаше положителни сведения за силата и състава на противника. На другия ден - 21 октомврий зората прочисти мъглата от нощния мрак и тя почна да се влачи от север на юг, като оставаше светлосива, но все така непроницаема като нощта. Въпреки това, към 7A часа сутринта противникът откри силна пушечна, картечна и артилерийска стрелба; авангардните роти почнаха да отговарят, но огънят бе недействителен, защото мъглата бе още гъста. Една наша с. с. батарея излезе на позиция западно от гарата на височината. 2-ра дружина настъпи и се приближи към 1-а дружина (авангардната), като се разположи в и около старите турски табии - западно от лозята и града. Сръбската батарея пренесе огъня си веднага по тия стари укрепления, но без резултат, защото много гранати не достигнаха, а тия, що падаха около укрепленията, с редки изключения, не експлодираха, а се забиваха с остър плясък в размекналата от дъждовете почва; шрапнелите се пукаха много високо и не причиняваха никакви загуби. 4-та дружина бе изпратена с 1/2 планинска батарея през с. Извор - в обхват на противника от север, още от вчерашния ден. Към VA часа преди пладне след слаба съпротива от противника, 1-а дружина завладя продълговатата гориста височина, находяща се 300-400 кр. източно от к. 387, откъдето тази дружина се стремеше да развие действията си за превземане и последната. Стрелбата на сърбите се усилваше с течение на времето, а артилерията пренасяше огъня си последователно по всички пунктове на разположението ни. Към 1 часа след пладне командирът на бригадата, придружен от командира на полка, пристигна при разположението на 2-а дружина и след кратко обсъждане на положението, предаде устно на командирите на полка и тия на 1-а и 2-а дружина следната заповед: "Противникът с две дружини и една батарея заема к. к. 387 и 440. Бдинският полк да го атакува и разбие, като действува енергично с две дружини по фронта, а с една - го обхване от север." При това даде сведения, че вляво - към върха "Главица" ще действува колона от 15 п. Ломски полк. По силата на тази заповед, командирът на Бдинския полк полк. Христов заповяда ударът да се произведе така: 1-а дружина - в бойна част с всичките си роти (2, 3, 4 и 7), като се насочи на к. к. 387 и 440; 2-а друж. - в полкова поддръжка, като се движи непосредствено зад десния фланг на 1-а дружина, с обект к. 44; 4-а дружина с 1/2 пл. батарея да настъпи през с. М. Извор, около което тя бе от предшестващата вечер, във фланг на к. 440 - от север; 3-а дружина, която в походна колона току-що пристигаше и главата й се показваше из западния изход на града, се насочи веднага, без да спира зад левия фланг на 1-а дружина. Тази дружина пристигаше от гр. Зайчар, гдето бе вражеския гарнизон. В часа след пладне още мъглата не бе се вдигнала, атаката се поведе под силния огън на противника, но последният не бе ефикасен поради гъстата мъгла. По гъстотата на огъня и големината на обстрелваното пространство ясно личеше, че противникът е много по-силен от две дружини и че разстоянието до него не бе голямо. Към часа след пладне влачещата се мъгла, като по чародейство, се внезапно вдигна и бойното поле се откри. Гледката бе великолепна, картината - колкото величествена и страшна, толкова и трогателна. Красивото есенно слънце, едва изплувало из гъстата маса водни пари, в които бе потопено цели 20 дни, блесна и обсипа със златните си лъчи бойното поле. Позицията на противника, почерняла от изровените няколко реда немаскирани блиндирани окопи, бълваше огън и лава срещу нас на едно разстояние от 300-400 кр. и на една ширина от 1-2 км. Бойният ред не трепна, а спокойно и смело се движеше напред и с твърда крачка маршируваше под огъня на врага в този ред: 2, 3, 4 р. р. - в бойна верига; 7-а рота - зад 4-а р. - дружинна поддръжка; 2-а дружина в две линии от взводни колони на бойни разстояния - вървеше стройно зад 4-а и 7-а роти, като почти се равнеше с последната; 3-а дружина зад левия фланг в две линии; 4-а дружина във вериги настъпваше от север към к. 440. Цялата тази маса, добре насочена, здраво свързана - технически и духовно, в стройни редове като на маневри маршируваше бодро и спокойно срещу смъртта с непоколебимото решение да срази смъртно врага. А когато след миг само музиката на полка, вървяща под огъня, с храбрия си фелдфебел Илия Христов за 2-а дружина, изпълни пространството с омайните звуци на "ШУМИ МАРИЦА", след това засвири и "СЪЮЗНИЦИ, РАЗБОЙНИЦИ", масата трепна и се залюля, крачката се усили, краката се понесоха във въздуха и не стъпваха вече на земята; рухна стройността и всичко се обърна в един рояк от хора, безредно натискащи се все напред и все по-близо един до друг, докато най-после, въпреки страшния огън, масата от хора се обърна в едно черно кълбо, носещо се неудържимо, със стихийна стремителност над земята. Още един момент и страшно зарева стихията, като с мощните вълни на победното бдинско "ура" заля вражеските окопи и заглуши трескотията, излизаща оттам, обърнала се сега в едно адско бучене. Моментът е сюблимен и критичен, но и духът е силен, блеснаха къси ножове и стихийното черно кълбо се разля като опустошителна морска вълна из сръбските окопи. Настъпи страшния хаос, в който моментите не могат да се разграничават, нито долавят поради своята скоротечност и гоненица: викове на обезумели от страх врагове, дрънкане на ножове и снаряжение, пъшкания и стенания на умиращите и ранените, победния вик "ура", клетвите и свойствените цинизми и псувни на деморализираните сърби, сърцераздирателните писъци, молби за пощада, вдигане на бели кърпи за предаване, упорито блъскане от всички страни, забъркване и размесване на много хора, лутащи се и търсещи нещо с очи. Стихията бушуваше над вражеските окопи, изригващи сега гъсти маси от хора - полудели и обезумели от страх, хвърлящи вече оръжие и снаряжение и бягащи с вой и писъци като разбито ято яребици из гъстата гора. Прелетяха последните звуци на народния химн, затишие почна бавно да се въдворява върху бойното поле. Врагът е съкрушително разбит и в паническо бягство, като остави в ръцете на победителите Бдинци 6 полски оръдия, 2 картечници, пълни окопи с пушки и патрони и повече от 700 пленници с 4 офицери и няколко торби с ордени.

Това не бе обикновена атака, това бе стихиен удар от шепа Бдинци срещу многоброен и силно укрепен противник. Тук не бяха само две негови дружини, каквито бяха сведенията на бригадния командир, а цели 4 полка: 13, 14, 15 и 8 сръбски полкове. 4-а дружина настъпи от север, а 1-а и 2-а дружина бясно атакуваха от фронта, като се хвърлиха "на нож" от 300 крачки сами, без никаква подготовка с артилерия, срещу един пет пъти по-силен противник и го сразиха непоправимо. (Наблюдаващия тогава тази атака от турското укрешление, западно пт гр. Болевац, командир на бригадата о.з. генерал Ас. Николов, в бр. 1302/1926 г. на "Народна отбрана" пише дословно така: "1-а и 2-а, 3 дружина се осмелиха да атакуват пет пъти по-многочислен противник")

В бягството си сърбите не можаха да приберат нито убитите, нито ранените си, воплите и циничните клетви на които, по адрес на Пашич и крал Петър огласяваха през цялата нощ бойното поле.

Силно размесените дружини се приведоха в ред и настъпиха напред до р. Мировачка, където и занощуваха на позиция със съответните мерки на охранение, защото нощта настъпи веднага след боя и попречи на по-далечното преследване, а сърбите бяха пръснати из гората и изненадите не бяха невъзможни. Към полунощ се донесе топла храна, а на връщане конете бяха натоварени с живите сръбски ранени, отнесени на превързочния пункт за превръзка.

Така славно Бдинци завършиха този неравен бой, като благодарение на бързия и стихийния удар, избягнаха големите загуби, оставиха на бойното поле 6 убити и около 30 ранени, въпреки страшната стрелба на сърбите. Загубите на последните бяха големи в убити и ранени, а всичко останало живо се пръсна и разбяга панически по разни посоки.

Наред с проявения в този бой героизъм Бдинци проявиха безгранично великодушие и милосърдие към врагът, като отплата за неговото вероломство на вчерашния ден - изоставените от самия него ранени бяха прибрани и превързани, а виновното население на гр. Болевац ненаказано за "тържествената" среща с белите байраци, а оставено свободно в града.

I, II и IV дружини останаха на позиция източно от р. Мировачка, a III дружина на майор Вълов се изпрати напред при разклонението на пътя за Сокобаня в нощно охранение. Нощта мина спокойно. Много сръбски войници се явиха и предадоха.