IV. Центърът на Пентаграма
Светая светих
След като измине външния и вътрешния кръг, ученикът има желание да се слее с Бога, да стане едно с него - последната задача от своята еволюция. Човек, овладял Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връх - Истината /да познае Бога/ - най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божествени наредби, за кармата и вътрешната страна на живота. Ученикът минава в центъра на Пентаграмът - Божествения център, където пътят пак е илюстриран с картини: две преплетени змии, кръг, кръст и отворен нагоре полукръг.
Тук той отново минава през пет изпита. Очертани от петте планети, с които той е неразривно свързан на Земята. Това са Луната, Меркурий, Венера, Земята и подземното царство.
Отвореният полукръг представлява душата, която идва при заминаващия човек и взема всичките добродетели, които той е изработил чрез ума - Меркурий (знакът, образуван от полукръга, кръга и кръста отдолу), сърцето - Венера (знакът, който е под полукръга), волята - Земята (знакът над змиите с кръга и кръста над него), и предава тялото на змиите - отрицателната ложа, която има задача да го разглоби.
Това е един дълъг процес, който за духовно издигнатия човек продължава най-много до 40-ия ден от смъртта, през което време той приключва всички сметки със Земята. Ако заминалият човек е престъпник - убиец, тялото му мирише много тежко и душата остава в него, в продължение на 20 или 30 години и тя изживява ужаса от разлагането на тялото. Когато се освободи от този ад и пожелае пак да дойде на Земята, за да изправи грешките си, и ако някой я накара да извърши отново убийство или друго престъпление, тя му казва : "Ти бил ли си 20 -30 години в земята, да те ядят червеите, да чувстваш изгниването на тялото си и неимоверно да страдаш? За нищо на света не желая да гния втори път в земята." Така природата учи хората да не правят повече престъпления, когато идват на Земята.
Минаването през центъра на Пентаграмът е път на пълно самоотричане - отдаване на Божието дело, служене на Бога и на човечеството. Тук човек достига до висшите прояви на Любовта. В тази фаза на развитие ученикът минава най- страшните и тежки изпити. За да познае Бога, той минава през смъртта, при която Бог идва и разговаря с него.
Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това означава да умре човек за дребнавостите в живота и да се пробудят чакрите на Ума, Сърцето и Волята.
Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената „клинична смърт", в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят.
При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита:" Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал?" Бог успокоява душата и подготвя пътя и. Тогава, в зависимост от начина на живот, идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - в мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот.
Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: "Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убилчовек.
След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителят, преди да си замине от този свят, в една от беседите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона казва: "И аз търся път, за да премина."
Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братство в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина.
Учителят казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи три беседи - запалва три свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята."
При друг случай Учителят вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро?" Учителят му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци. Когато влиза през главната врата на гробището, чува ясно гласа на Учителят, който му нарежда да отиде при гроба на една току-що заминала си сестра. Тя ще го чака там, седнала на гроба, и когато дойдат ангелите за душата и - да и даде зелена улица направо за Света на Светлините. Братът изпълнява точно поръчението на Учителя и душата на тази сестра отива в определеното от Него място.
Когато си заминава един обикновен човек, душата му излиза през устата, а при духовните хора - тя излиза от центъра на мъдростта - на главата над челото, като светлина.
При много случаи Учителят идва лично и взима душите на наши заминаващи братя и сестри.
Веднъж Учителят пита сестра Мария Тодорова какво желание има. Тя му отговаря: „Учителю, искам, когато си замина, Вие да ме посрещнете." Учителят и отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява обещанията си. Когато тя си заминава, присъстващият брат Борис Николов вижда една голяма светлина над главата и, която изтегля душата и, и отлита нагоре. Подобно е заминаването и на брат Боян Боев, а при заминаването на Васил Радев, сестрата, която присъства на неговата смърт - вижда образа и ръката на Учителя, която изтегля душата му от предната част на главата.
Змията е противникът - врагът, когото трябва да възлюбите, за да победите. Двете преплетени змии показват, че ученикът се бори със своята низша природа - злото у себе си, побеждава го с Мъдростта и преминава през Кръста - пълното самоотричане. Това е изпитът на Голгота - победа над низшата природа и личния живот. След това ученикът минава през тъмната зона, оставен сам на себе си. Той се смята, че е напуснат и изоставен от всички приятели, забравя копнежите и стремежите, които са го вълнували дотогава. Голяма тъмнина е наоколо му. Обаче в този труден момент много светли същества - негови приятели, бдят с трепет и го насърчават да издържи този най-труден изпит. Ако се обезсърчи, отпадне духом, той пропада на изпита и се връща назад.
Обаче, ако в този върховен момент на самота той започне да се моли и осъзнае, че има Един, Който винаги го обича и е с него - Бог на Любовта, веднага му се явява една малка светла точка, която бързо се увеличава и ученикът тръгва към нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели.
Връзката с Бога разрешава правилно всички най-трудни задачи, появили се в развитието на човека. Когато човек премине през тунела и отиде при приятелите си на светлина, мъчнотиите му не се свършват. Веднага прожектират филма на живота му, за да види и осъзнае погрешките, направени в живота си. Когато известни светии преминават в духовния свят, ангелите дават съобщение и с хиляди се събират да гледат филма на неговия живот.
Учителят отбелязва, че много светии и учени са се гърчили пред филма на своя вътрешен живот, филмът се прожектира непрекъснато дотогава, докато душата осъзнае погрешките си и реши да ги изправи. Пред заминалия застава една комисия от ангели, които най-строго го съдят за всяка направена погрешка. Заминалият се моли на Бога и ако молитвата му се чуе, идва Учителят и променя съдбата му, като го изпраща да учи в някоя от школите на Бялото Братство дисциплината, която желае. Значи велико нещо е човек да има благоволението на Учителя в невидимия свят, където всички същества изпълняват волята Му.
Много пъти в хилядите наши инкарнации ние сме държали тези изпити, стигали сме донякъде и в следващото прераждане пак сме ги повтаряли и продължавали оттам, докъдето сме стигнали. Много пъти сме връщани отначало. В продължение на 200 000 години ние сме се прераждали и работили, за да станем носители на петте велики добродетели - съвършени човеци на Петата раса и начатък на Шестата - Светеща раса, на Синовете Божии. Нашите неимоверни усилия ще се увенчаят с пълен успех и ще станем достойни ученици на Учителя - беззаветни служители на Новия живот, и ще преминем в по-висшата степен на развитие - светийската - да осветяваме пътя на грешните хора, или ангелската - да им служим и помагаме безкористно.
Около Пентаграмът има нарисувани три букви: В, У, Ж. Това са началните букви на думите: „Велико Училище на Живота".
Другото значение на буквите е: В - Вожд, ръководител в небето; У - Учител и Спасител или Вожд и Учител на Живота. Това са буквите на Христа, Който е Ръководител на Всемирното Бяло Братство, с което трябва да сме непреривно свързани. Буквата Ж в Пентаграмът показва живота, който трябва да се качи горе, при Бога. В цветния Пентаграм тя е качена едно ниво по-нагоре, вляво, под отвореното Око, а на нейно място е поставено летящото колело върху светещата сфера - Духът на Виделината, който ще примири всички низши същества от ада с Бога. В Шестата раса буквата Ж - Животът, ще бъде при образа на Учителя и нашият живот ще е едно с Неговия.
Учителят казва: „Отсега нататък между вас и Мен няма да има никаква раздяла. Ще работим заедно през вековете."
В Пентаграмът между катетите на големите ъгли се образуват пет малки равнобедрени триъгълника, в които е написана по една цифра.
Числото 1 е на върха при Истината, над който е ясносиният цвят - на духовния човек. Духовен човек е само онзи, който живее и се движи в Истината. Баща на лъжата е дяволът. Щом човек допусне в ума, сърцето или волята си някаква лъжа, той обръща Пентаграмът с върха надолу и отива към ада, като загубва ясносиния цвят и придобива черния.
Числото 2 е на върха на Любовта, където е яснорозовият цвят, който въздейства на сърцето и дробовете. Когато човек наруши принципа на Любовта - скъса връзката с любимия си човек, заболява от сърце, туберкулоза или получава психическо разтройство.
Числото 3 е при върха на Мъдростта, където свети ясножълтият цвят и влияе на ума. Когато човек наруши принципа на Мъдростта и се откаже от Бога, започваедна голяма вътрешна борба, в него се явяват две еднакви по сила и противоположни по същност мисли - той полудява. Отричането на Бога води към лудост.
Числото 4 е при върха на Добродетелта, където е цветът на узрялото жито, и символизира краката и тялото. Когато човек наруши принципа на Добродетелта, заболяват краката му, някои части от тялото се схващат и почти спира физическото му движение.
Числото 5 е при върха на Правдата, където е яснозеленият цвят, който влияе на жлъчката, черния дроб и ръцете. Ако човек наруши строгия закон на Правдата, заболяват тези органи.
