VI. Ученици участвували в школата на Учителя, и техните прояви в живота
1.Георги Миркович .Първите трима ученици на Учителя са хора с различни характери и съдби. Най-учен и известен от тях е доктор Георги Миркович*, с когото Учителят започва своята кореспонденция. Той е роден в Сливен през 1825 г. Учи във френски колеж в Цариград, където се запознава със спиритизма и му остава верен до края на живота си. След завършване на колежа той заминава за Франция, където следва медицина. След завръщането си в България през 1870 г. се включва активно в комитетите за освобождение на страната от турско робство във Видински окръг. Там е предаден на турците и изпратен в Диарбекир на доживотна каторга. След освобождението на България през 1878 г. е амнистира н и се връща в България да помага за изграждането на младата българска държава. Основава Червения кръст и благотворителните дружества за подпомагане на страдащите. През 1893 г. посещава наново Франция и се среща с мадам Гранж, голям медиум и ясновидец, която му дава пророчество за България. В него се казва, че в България ще се роди и работи един Вожд на Божествения Промисъл, който ще изпълни Божествения план към българите и славянството, на които Бог е определил да са зачатък на Шестата раса и носители на новия живот в света. Доктор Миркович се среща с този Вожд - Учителя Петър Дънов, но понеже той е облечен в дрехата на смирението, докторът не го познава. Познава го чак преди заминаването си от Земята.
Доктор Миркович издава спиритическо списание „Нова светлина" от 1891 г., до 1895 г., в което разкрива тайните на спиритизма, ясновидството и духовните явления от невидимия свят. От 1902 г., по нареждане на своя ръководител, той започва да издава списание „Виделина", в което разглежда въпросите за човека и неговата душа. В лицето на господин Дънов вижда един интелигентен човек, запознат отлично със спиритическите въпроси и много добър събеседник. В общуването си с него и с постоянната си кореспонденция открива една дълбочина на мисълта му и някои особени прояви, които пробуждат в съзнанието му въпроса Кой е господин Дънов?" Въпреки многото факти, които доктор Миркович забелязва в постоянната си работа с Веригата и господин Дънов, не може да си отговори на зададения въпрос.
След свършване на срещата в 1905 г. той пита направо господин Дънов: „Кога ще си замина?" Господин Дънов му отговаря: „Приготви се, ти скоро ще си заминеш - на 29 септември 1905 г." Даже му казва и часа -16 часа. Докторът си отива в Сливен и в неговия вътрешен живот става голяма реакция. Той ляга и далеч преди посочената дата от Учителя се вдървява, като не дава никакви признаци на живот - но не си заминава. Неговите близки викат господин Дънов, който пристига с влака от София, влиза в стаята и застава пред него. Прави няколко паси с дясната си ръка и го освобождава от неподвижното му състояние. Доктор Миркович отваря очи и го вижда. Петър Дънов го пита: „Познали ме кой съм?" Докторът усмихнато отговаря: „Познах те, Господи." След това си заминава спокойно.
Учителят отчита, че не трябва да се откриват тайните на природата. „Съжалявам, че на двама братя казах кога ще си заминат и те се уплашиха, и усложниха своето заминаване, че трябваше и аз да се намесвам и оправям пътя им." Понеже човешката душа има много видими и невидими врагове, моментът на раждането и заминаването се пази в абсолютна тайна и за него знае само Бог. Това е велик момент в душата на брат Георги Миркович да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце.
Доктор Миркович е с всестранна култура, добър публицист и отличен спиритист. Има много опитности в живота, главно на физическото поле. Високото мнение, което има за дарбите и способностите си, го карат да смята, че един възрастен човек като него, с богат житейски опит има много по-големи знания, отколкото младия Дънов. Миркович не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите. Когато господин Дънов му предсказва датата на заминаването му, той попада в непозната зона и получава стрес, който прекъсва съзнанието му. Двойникът му се измества и той се вцепенява. Учителят намества двойника му и той излиза от тежкото състояние, в което е попаднал под влияние на своя обективен ум. Миркович „възкръсва" за новия живот, озарен от светлината на Учителя, отваря му се умът, познава Го и си заминава естествено за другия свят. По-късно често се явява на приятелите при провежданите от тях спиритически сеанси.
* Виж « Изгревът» том III стр. 4-8.
