се омъжва млада и попада при трудни семейни условия. Свекървата и София не успява да я обикне. Свекърът и мъжът и са месоядци и обичат много да им угажда. Тя мълчи и търпи всички обиди и лоши думи. Шивачка е и работи с голяма любов и отлична обхода към клиентите си. Всички я обичат. Свекървата забелязва хубавото и отношение и казва, че е магьосница. Омагьосва всеки, който идва при нея, а синът и Стефан бил изял цяла ливада с магии.
Мария и отговаря, че и към нея отправя магията на любовта, но тя не я приема. Много и тежи,че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взема месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата.Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква и на душата и разбира, че Учителя е с нея.Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен - си казва: "Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам."
На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя." Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов. Пита го защо така са ахнали братята и сестрите и той и съобщава
предсказанието на Иван Антонов, че този, който идва сега е придружен от Учителя, това е тя.
Мария Шопова обича истински свекървата си София и каквото и каже, тя се съгласява с нея. София и казва, че е пазарджишка циганка, а Мария и отговаряла,че е такава, не може да се измени. Тя търпи всички обиди и и казва сестра София.Тя и отговаря: "Не съм ти никаква сестра." Тя я обижда, а Мария и казва: „Колко си добра сестра София, Бог да те благослови!" В нейното лице Мария вижда един добър работник за Бога и делото Му на земята, но която не може да се освободи от ревността. От нея Мария приема новото,става вегетарианка и почва да посещава редовно беседите на Учителя.
София коленичила и почнала да се моли. Непознатата запява песен, неизвестна за нея, която тя никога не била чувала. Непознатата и казва и тя да пее с нея и София запява. Песента свършва, а жената е още до нея гърбом и си крие лицето. София я попитва: „А ти коя си?" -Света Петка" и отговаря тя. София бързо излиза от унеса, в който била изпаднала от сърдития вик на мъжът и, събуден от песните, който скача от леглото и и казва: „Ти си полудяла!" Какви песни пееш посред нощ и ме събуди. Не знаеш ли, че съм преуморен. „Чакай бе, вика тя. Не съм луда и слушай дати разкажа, но да отидем в стаята на децата, защото тук ме е страх." София му разказва за видението, което имала, а мъжът и се успокоил и легнал да си почива.
На другият ден София отива в черквата и оглежда всичките икони, но никъде не намира образа на видението, което видяла. Ходила на манастири и други черкви, но образа на светлият старец никъде го нямало. Минали 19 години, през което време се местили в различни градове на провинцията. В съзнанието и останал незабравим светлият образ на стареца, който и се явил във видение. Брат и заминал за чужбина и отначало се обаждал от време навреме, но скоро престанала кореспонденцията. София много го обичала и започнала да търси ясновидец, който да и каже нещо за него. Препоръчали и Любомир Лулчев, който живеел в квартал Изгрева. Тя проучила къде се намира квартала и бараката, в която живее Лулчев. Една сутрин рано отива при него. Той я успокоява, че брат и е добре и скоро ще получи писмо от него. След това двамата отиват към полянката, където се играе Паневритмията и тя вижда по средата на полянката образа на белият човек, заобиколен от много хора, с които той разговаря.
Сълзите от очите и потичат от радост и тя си казва: „Намерих те Господи!" Душата и се изпълва с неземен вътрешен мир и непреривна радост. Това е първата и среща с Учителя,която осветява умът и. Тя започва редовно да посещава беседите и записва всичко, което я интересува.
Тя страдала от подуване на краката и ръцете. В една от беседите Учителят засяга въпроса за нейните болести (тя мислено го пита), че се дължат на неправилната и сърдечна дейност, силните и тревоги и чувствата на които дава ход, но те внасят тъмнина в живота и. Сестра София се коригира и оздравява. Започва да мисли дълбоко за всички въпроси в живота си и оздравява. С изненада тя констатира, че песните, които тя беше пяла със Света Петка, се пеят в салона. София научава братските песни, става вегетарианка и коренно променя живота си. Става добра приятелка със сестра София Попова, като нея изстрадала душа, мила и блага, готова да помага на всички страдащи. Тя обича много своят единствен син Стефан и не желае да го даде на никоя жена. Обаче, Стефан се влюбва в красивата Мария и се оженва за нея. Тя завършва училище за шивачка в София и става отлична модистка. София Шопова не може да приеме снаха си Мария в сърцето си и постоянно я кори и намира кусури. Мария Шопова и отговаря с голяма любов и търпение. Тя знае. че свекървата и е много будна и добър ученик на Учителя, а и тя я запознава с Братството и Учителя. София става дежурна по кухня с още две сестри на Изгрева и изкарва дежурството си от един месец и няма кой да ги смени. София инструктира снаха си да поддържа реда в къщата и, а Мария отлично се справя с всичко. Групата им решава да продължи дежурството си и изкарват още един месец да готвят. Пак не идват сестри да ги сменят. Тогава София отива при Учителя и Му казва: „Учителю, вече 2 месеца няма кой да ни смени в кухнята!"
Учителят се усмихнал и казал: „Сестра, работете, докато има за кой да работите. В бъдеще и да искате да работите, няма да има за кого. Работете сега, да получите благословението, което Бог ви е определил." Така София готви 3 месеца, а снаха и Мария поддържа изрядно домът им.
8. Житейският път на Мария Шопова
На 21.02.1937 г. Мария ражда дъщеря си Йорданка, 1939 г. пак забременява и решила да абортира, да не ражда второ дете. По това време мъжът и Стефан е в Румъния и попаднал в затвора. Мария му писала, че е бременна, а мъжът и отговорил, ако е от него да го роди. Тя се обидила много и изменя решението си, решава да роди. Аз се срещнах с нея и и казах, че ако не роди това дете, мъжът и Стефан ще си замине. Желанието на майка и да я абортира донася големи страдания на детето. На 12.01.1940 г. ражда дъщеря си София.
8.1 София Шопова (Тя е внучка на баба си София Шопова), която от раждането има болестта рак на гърлото. Не и върви в учението. Животът и е неразривно свързан с тоя на майка и Мария, която с голямата си духовна сила я поддържа и още е жива досега. София минава през големи страдания и болки (от рака). Много пъти я водят на болница и лекарите правят диагноза, че тя ще си замине най-много след 2-3 месеца, но тя все остава жива, а лекарите и професорите,които я лекуват и и правят диагнози, си заминават един по един. Голямата и дъщеря Йорданка е много ученолюбива, отличничка в гимназията, а на София, както казах, не и върви и едва изкарва средно образование. Йорданка влиза в университета и следва химия, а сестра и София има много нисък бал и майка и Мария се чуди къде да отиде да учи.
Мария се помолва да се уредят въпросите на малката и дъщеря.Тогава Мария шие една много хубава рокля на една директорка на курсове за медицински сестри в детските градини (ясли). От благодарност за хубавата рокля, тя предлага на Мария да приема София при нея да учи. Мария и казала болката си, че дъщеря и има много нисък бал и никъде не може да продължи да учи. Директорката и казва да даде документите на дъщеря си. Тя ги урежда - променя оценките в дипломата и, и след конкурса е първата от кандидатките.
София завършва курса като медицинска сестра в детските ясли и започва да работи в руската детска градина, където са децата на повечето големци в София. София обича много децата и си гледа много добре работата, и всички деца я обичат и търсят. Тя постоянно боледува и често ходи до болницата за прегледи и лечение. Постоянно опровергава прогнозите на лекарите и професорите, че скоро ще си замине, но много от тях си отиват, а тя остава (зад нея е майка и Мария - Учителя). Много от болните като нея си заминават. Болните постоянно се оплаквали от непоносимите болки, които имали. Тогава професорът им казвал: „Когато видите, че София Шопова се оплаква, само тогава и вие можете да се оплачете."
От хубавото отношение към децата, тя става много близка и обичана от родителите на децата, които и имали пълно доверие Децата, отгледани от нея, като пораснали и се оженили, довели своите деца пак в детските ясли, в които работела София Шопова. Тя се омъжва за един машинен инженер. Мария казва на приятеля и, че дъщеря и е болна и не е за женене. Но той я обичал много и се оженил за нея.