(80) Среща с царя на 13.VI.1940 г.
във Враня от 10 и ½ до 12 и ½ ч. сутринта
Доста отдавна не бяхме се виждали и сега си поговорихме така приятелски по разни въпроси, без особена система на разговора. Най-напред той се интересуваше от Турция и Италия. След това говорихме общо за войната: че е по-добре, че се изтощават, ще станат по-миролюбиви. Казах му, че се направиха погрешки със съветската книга, скандал и с отиване на наши в Атина тъкмо когато гърците изнудваха другите и си послужиха с нас, за да разпалят подозрението на сърбите, те почнали да гонят българите... Добре е сега да се каже, че са ни предлагали нещо, но ний не сме се съгласили... Също му казах, че той има сега здрава позиция спрямо англичаните, защото, каквото им беше казал той, то и става - той ги предупреди приятелски, че германците са костелив орех...
Приказвахме и за Кьосето, на когото дал една игла, та му станали две.
- Какво да го правя?
- Прати го по-далече от България, пък поразиграй и всичките легации, че вече спят и нищо не вършат.
Той обеща да ги разиграе малко. Приказвахме за Стойчо Луков и министрите. Пита ме за Багрянов. Казах му, че вчера, 12-и, бях с него на планината и че се е опомнил малко. Кьосето не може да ми прости, че съм предпочел Баг-рянов пред него. Озлобен е.
- Няма нищо, той не е толкова опасен, колкото Наталия.
- Да, той ми разправи какво е казал Момчилов - някои работи интимни.
Каза ми да пазя Багрянова сега да не прави нищо на чифлиците, за да не
го подозрат в кражби и пр, Говорих му и за Торбов и му обещах да му пратя наредбите на Торбов, за да види защо го мразят... Той поиска да му ги пратя и ме пита дала ли ми е Вера писмото на Фердинанд, с което иска да му се праща бензин и смокини и пр. за неговите папагали...
- Прилича на тях в носа - казвам му. Царят си пипна своя и се смее.
- Да не би да дойде тук с бензина...
- По-опасно е да го не докарат германците - и му разправих разговора на Стан[чов] с Фер[динанд]537, който му казал, че той сега е останал само цар на мак[едонците].
Разговори мина на Румъния и му казах, че и той би бил така смаян, ако беше направил два пъти досега мобилизация, както искаха...
После разговорът му мина на домашна почва - за царицата - и там остана доста дълго време. Разправи ми за някои работи за нея и аз му дадох някои съвети. Каза ми, че сега тя плаче доста поради влизането във войната. Някои подробности от интимния им живот ме накараха да му дам съвет да се държи по-независимо и да не се вдребнява, да си я остави сама да си се наслаждава на свойте прийоми и подозрения.
Приказвахме за някои далавери, които сега стават, и го посъветвах да ги проучи и като вика министрите, да им понатрие носа, за да могат да слушат. Сега например искат да поръчат вълна за 100 милиона от Южна Америка -частна поръчка, а риска да носела държавата... Ачик далавера. И през къде ще я внесат? През Северния полюс? Когато Русия е толкова наблизо, но там далавери не можат да станат. Посъветвах го да държи с Русия, защото засега най-износно за държавата е там, и се смяхме на вица, че царят бил уж казал: «Аз съм с Англия, войската - с Германия, а народът - с Русия.»538
Разговорът беше разнообразен, но не много значителен и после много интимен в някои мнения, за да го записвам. Казах му, че иде много важно време и той, щом мисли, че са глупави министрите, лично трябва да следи, защото моментите са много опасни. Каза ми, че избегнал да срещне английския посланик в Москва, който минал оттук и искал да се срещне с него - било го страх, че ще направи интриги някакви.
- Щом не са го приели в Гърция и Румъния, нямаше защо и Вие да го приемате, той би се явил тогава като един мандатьор на Балкана в Москва и можеше да направи интриги, от които никой не би прокопсал.
- Да, и аз затова не исках да го приема...
След като се върнах и Учителят ме държа на разговор до 3 и половина часа и бях много изморен, та затова оставих вписването за днес, пък бях и малко настинал, та не ми беше добре, защото още се къпех, като ме извикаха да вървя, и ме духа вятър в автомобила, на когото едно стъкло беше отворено, и бързахме много, защото бях отложил виждането с половин час. Както и да е, наближават големи работи, а всички като че сме омотани и се занимаваме само с дреболии, а големците - и с далавери и кражби - съвсем на дребно... Боже, пази България!
