(65) Среща с Царя на 9.ХII.1939 г. от 8 и 20 до 10 и 10 сутринта, в Стоянови
Разговорът почна още преди да сме влезли в стаята, защото той каза на Надя да дойде в 12 часа, да представели новата учителка на децата и ме накара да пипна главата му, че горяла от огън. Пипнах го, като го благослових да има в главата му мир и светлина! След това вече разговорът продължи по тоя повод - за царицата, за идванието на сестра му Надежда, за омразата на царицата към Кока (Евдокия) и прочие семейни работи, за които аз му давах обяснения, че царицата не е лоша, но господарят й е тоя, който иска да разделя. Любовта - Бог съединяват, а другият е, който разделя, че той не трябва освен с любов да подхранва, ако не иска да засилва лошото, и пр. ...
Това продължава доста време, защото се свърза с други обяснения и аз го утешавах с подходящи думи, да не се поддава на тия временни работи, като му казах, че за себе си аз мисля, че ако това е последният ми ден от живота, то няма да обръщам внимание на дреболиите. Посъветвах го, понеже е мъчно време вече и моите сили са ограничени, да се срещне с Учителя, който може да му бъде полезен в много работи.439 Каза, че ще си помисли, и започнахме наново пак за царицата. После вече минахме на новите предложения на русите. Понеже снощи идва Багрянов в къщи, той беше ме осведомил за тях и аз му казах, че това е за вътрешно употребление и трябва много да се внимава, защото, казвам му аз, те с първите предложения бяха направили погрешка и сега искат да я поправят, защото на народа се каза, че вярно е, че русите дават баница, но искат да се сбием с комшиите. А народът ще стои и без баница, но да има мир. Та те сега с тия предложения казват, че те не искали да се бием, а само да ни покровителстват, че криво сме ги разбрали и пр. (Вчера по обед Севов ми донесе оригиналния текст, да го прочета изцяло.) Казах на царя да не бързат с отговора. Най-напред да видят дали и него ще издадат на партизаните си тук, в нас, и по тоя начин ще се разбере по-ясно какво искат, защото казаха, че Хитлер възразил на Молотов, че те са влезли в Румъния, но поканени, а те не са поканени в България... Та, да не направим, макар косвена, покана, с която ще се оправдават... После пак ще им се отговори, защото тяхното възражение ни дава нови, по-благоприятни позиции. После това вече му заговорих, че докато стават тия работи, трябва да се обърне внимание и подобри положението на народа, селяните - и му разправих за магариите на разни комисии в Плевенско, Поповско и пр.
- Вярно, Лулчев - каза ми той, - и аз го видях, докато бях сега във Варна, и затова повиках военния министър, за да поправи тия работи; на една 70 000 армия турили обоз за 1/2 милион! Казах да ги спрат и даже върнат.
- Добре де, това сте направили, а не дойде ли Ви наум да потърсите кой е направил тия глупави нареждания? Че той и утре ще ги направи пак! Тук не е въпросът за отмъщение, ами за махание на подобни Дон-Кихотовци от такива отговорни места. Те ще предизвикат утре катастрофа! Те обезверяват народа, съсипват вярата и добитъка му и по тоя начин ще го направят негоден за моментите, когато ще има нужда от него. Пратете ги такива по домовете им - и пр.
Говорих му на тая тема доста дълго. Питах го дали знае, че скривалищата на границата са пълни с вода и че за нищо са негодни, а се похарчиха милиарди за тях. Няма ли отговорни в тая страна?
- Прав си, Лулчев - каза ми той, - и аз мисля много за това, но какво да правя?
- Какво да правиш ли? По-решително трябва да се пипа! Първо направи външната търговия държавна, да престанат негодуванията срещу вълците, а също и [да се] поправят работите, защото сега Германия повиши своята марка, понижи нашия лев, повиши своите стоки, сега за тютюня дава с 5 лева по-долна цена, значи бие ни с 4 точки понижение. Все това не може. Държавата трябва да тури база на външната търговия и да качи съответно нашите стоки според техните при постоянна стойност на марката, а за вътрешната търговия за местните произведния да се определи максималната печалба, не както е сега; и при неиздържане да се конфискува предприятието и стоката, а не като сега. А който открие укритото или неправилно взетото, да взема 1/4 от стойността. - Доста дълго му говорих по тоя повод. Той каза, че е съгласен и че ще говори на министрите, но аз съм искал нещо, което той нямал, защото той можел да говори като Малинов, но не можел да реже като Савов.
- Добре де, като не можете Вие, ще турим други.
- Да, с манталитета на Генчев или Луков, или Дамян Велчев, но после къде ще спрат, не се знае.
- Не Ви трябва от мечка ремичка, поне засега. Работете с тия хора, само им кажете ясно да почитат народа, да го не мъчат и обират без нужда, да го не съсипват, че е грехота, и утре, ако той [се] озлоби и скочи отгоре ни, да знаем, че ние сме си криви за това...
- Какво да правя? Ще се разбягат министрите. Най-първо заекът (Багрянов) ще избяга, после - Митаков440, а Божилов един милион пъти ще избяга.
- Абе, като избягат, други ще турим. Хайде де, няма да останем без министри! Който остане, той ще работи съвършено. Но да скръстим ръце и да чакаме да ни изловят без гащи, е срамота и грехота. Тоя народ заслужава повече грижи за него и няма защо да дойдат работници прости да се учат на главите ни да бръснат, когато и Вие разбирате какво и как трябва да се направи! Повече не може така. Всички - на местата си и - на работа. Това ще искате от министрите, а те от всеки чиновник - почит към народа, зачитане [на] имота, времето и здравето му, да не го разкарват и мъчат без нужда - там виждам аз престъпното, на което трябва да се тури край. Разчистете кметството заедно с кмета, гражданската деморализация с цялото й глупаво котило, защото те не разбират, а само объркват работата.
На всичко това (което аз говорих много пространно и красноречиво)той се съгласи и обеща да вика министрите и да им чете каквото трябва. Не е въпросът за преследвание на когото и да е, а да се избегнат такива крайно зловредни по своето влияние работи както станалите при мобилизацията и пр.
Обеща няколко пъти, че това ще стори колкото може непременно. Тогава му заговорих да пише писмо на английския крал, да го помоли да се сключи мир, за да се не унищожава цивилизацията, богатствата, хората, че парите може да се употребяват за подобрение бита на хората, за да се избегне социалната революция, че по-добре е с отстъпки да се запази животът на хората, че най-после всички сме Християни и пр. А също и на Хитлер да пише, че Германия няма смисъл да се бие повече, защото никой не се съмнява в мощта й, и ще трябват сили за новия ред и пр.
- Да - каза царят, - аз мисля върху това. Вие и по-рано ми бяхте казали.
- Но ето, Коледа иде. Ако може да сторите нещичко и Бог ще Ви благослови, защото ще отървете живота на хиляди. Пък най-после, ще имате една хубава позиция утре да им кажете, че ги поканихте към мир, а те не щяха и изгубиха много, защото държавите единично няма да решават, а пък ще трябва общо и пр. - Той обеща, че ще стори и това...
Като се върнах, отидох при Учителя, който ми говори доста дълго, но аз записах само нещичко (повече от час и половина).
«Едно време и Наполеон беше подпомогнат да реформира Европа, а щом взе да си прави династия и пр., отиде на «Света Елена».441 И с Хитлер ще стане същото, ако не издържи.442 Англия беше обещала да направи справедливи промени и се помагаше, но сега, като не издържа, търпи тези бедствия443...
Сега в Русия е личният егоистичен егоизъм - Господ като не е на земята, няма Го и на небето; в Германия - колективният личен егоизъм.444 Новото в света е Божественото - да даде съответните блага на органите за благото на целия организъм.445 Нали е казано, че като дойде Христос, всички ще Го видят - и сега, да им кажем една тайна: тия, които са Го разпънали някога, тия ще Го видят сега (защото те са тук!). Германската политика е модернизирано ев-рейство...446 Евреите... Христос, като мислеха, че ще работи за тях... Царят, като пише, нека каже, че каквото му е казано, е станало - и сега ще бъде същото. Божествената правда е много строга.447 Ето какво стана и с този (Кирчо). Той не плати на тия, които нападнаха Изгрева - да се бие по задницата може!448»
Казах му, че аз не дадох тогава. Учителят каза:
- Баща, който е пощадил сина си, не употребява пръчката - той ще яде боя. Това е закон. Христа Го не пощадиха, а Го пратиха, за да влиза в положението на хората. Войната е такова наказание449 - един Божествен език. Хора ранени, осакатени, не разбрали Божествения (език) закон - най-голямо безобразие е това, а те говорят за отечеството, дават им кръстове и пр., и все за народа, а то е за забогатявания. Разправяха как в царска Русия един търговец подарил 100 000 одеяла за войниците, а после пак му ги продали обратно - изкрали ги. Корупция...
Не може ли в нас да се въведат инспектори на честността, за да се проверява колко се изпълняват законите, да се инспектират чиновниците, за да се взимат мерки... Сега трябва практически умствени деятели (?) да държат сказки и проповеди, религиозни - от какво може да произлезе благото на един народ - светът ще се поправи с най-прости средства на сложните лостове. Животът учи: маймуните си правят живи мостове, за да минат реката. Кой ги е учил? Сега машината е сложна - да се опрости, и ще действува по-добре, с по-малко загуба на енергия - не е в сложността, а да се предава по-добре енергията. Хората на земята се заблуждават, обличат се с богатства, пари, говеда, а като дойде смъртта, колко малко остава от всичко това! - то е скритото, на което може да се разчита - ще остане семката, която може да възстановява. Сега Багрянов, който е Венерин тип, търси пътя на най-малката съпротива, но той нищо не прави да го намери, а иска да бъде пътят на най-силните съпротивления - най-лекият.
Всяко семе расте, само да знаеш де да му туриш семето навреме.»
Между другото, като се разправяхме с царя и аз му казах да преведе полковник Борис Димитров от Плевен, че му е верен офицер, и той казваше «Да», но разбирах, че само ми приказва, а дали ще го направи, и му казах:
- Ама мнозина казват, че Вие повече почитате и внимавате на тия, които Ви лаят и псуват, а към истинските си приятели не искате и да знаете.
- Нали знаеш, Лулчев - каза ми той, - с нестабилните барути трябва човек да бъде внимателен, за да не стане взрив.
- О, да, разбира се, но помислете, че [с] това може да насърчите и други да станат нестабилни...
- А, не вярвам... приятелите са си приятели.
- Горко на приятелите тогава...
