17. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ
(Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 3, стр. 86)
Любомили
Не направените погрешки, а Любовта трябва да определя отношението на человеците помежду им.
Една храна може да съществува от много време, но добива смисъл и значение, когато ти лично си я ял - тогава само разполагаш със силите й. Една идея може да си я чувал отдавна, но само когато я разбереш органически - да стане плът от плътта ти и кръв от кръвта ти - и я приложиш в една постъпка на живота си - тогава само можеш да знаеш истински нейното значение за твоя живот.
Люби - това е Великата тайна!
Не е важно, че тоя, когото любиш, е такъв или онакъв; моделът преминава - картината остава; временното си отива, вечното пребъдва!
А вечното - това е Любовта!
Радвай се на всичко, което може да я събуди, защото тя остава в тебе и живот ти носи, от който можеш и на други да даваш.
Когато някой те вдъхнови и напишеш книги - книгата остава - и твоята любов, която е родила книгата. А дали «това», което те е вдъхновило, е било точно такова, каквото ти си го мислил и обичал, не е важно. Ако е имало повече - радвай се, че ще има какво да видиш в него и в бъдеще. Ако е имало по-малко - ти си го накичил с цветовете на собствената си душа - нищо не е изгубено.
И макар нещата да се не повтарят, едно утешение има - че те с любовта могат да станат в бъдеще по-хубави!
Веднъж Учителят ми говореше за важни неща. Някаква оса влезе през горния отвор на прозореца и след малко започна да се бие по стъклото, като искаше да излезе. Учителят стана и много внимателно я хвана и пусна да си изхвръкне. Навярно съм го погледнал учудено - една оса не си струва толкова труд и грижи, - защото той ми каза:
- Не осата, а животът, който е в нея, е свещен и заслужава грижите!
