Стефан Белев беше един прекрасен брат, честен, прям и буен. Да речеш да му противоречиш ще те набие. Беше висш чиновник в Народната банка. Интелигентен човек, знаеше много езици и направи много преводи на окултна литература. Един много честен и хубав човек. Ако трябваше да се защити Истината главата си слагаше в торбата и тръгваше за нея. Спомням си как той помогна на Беню Цонев, когато българските историци заведоха един процес срещу него заради неговия труд „Праистория и праезик на българите". Стефан Белев се яви и дръпна такава защитна реч, че учуди мало и голямо. На всеки един по физиономията на главата той направи характеристика както на съдията, така на адвокатите и на обвинителя. Всички бяха изумени, защото беше много точно, но накрая съдиите го обърнаха на шега и процеса след това се прекъсна. Стефан Белев направи много преводи от немски език. Например: „Живота след смъртта" от Херман Рудолф, 1919 г. Превод от английски: „Пред дверите на доброто" от Джеймс Аллен, 1921 г. „Първи стъпки към свят живот" - Джеймс Аллен, 1921 г. На беседа те обикновено с жена си имаха строго определено място за сядане. Той бе един от тези, който бе в първия просветен съвет, когато се издаваха „Сила и живот" МУ и VI серия.
