A) Ожесточените войни преминаха, но повдигнатите страсти не млъкнаха. Те се пренесоха в политическите борби, където вмъкнаха бруталност и насилие, невиждано досега. Человечеството преминава една тежка криза. Хората на насилието, обединени под разни поводи, имена и цели, употребяват всички усилия да попречат на светлината да проникне до човешките сърца. Но мъките и нещастията отварят очите на страдащите и готови души. Те отварят очите си за новия живот и търсят себеподобните, да споделят вярата си в бъдещето, надеждата в доброто и приложат силата на любовта.
Срещу единния фронт на насилието трябва да се вдигне единният фронт на любовта. Нуждата от обнова се чувствува от всички. Но тя може да дойде не по пътя на насилието, а само чрез любовта.
И в името на тоя единен фронт ний излизаме с нашата свободна трибуна, гдето ще искаме да поднесем всички жизнени въпроси, осветени от лъчите на великата Божествена любов, дотолкова, доколкото сили ни стигнат да я схванем.
Нашата трибуна ще бъде свободна и за тия, които не мислят тъкмо като нас, с едничкото условие да бъдат коректни в език, принципи и изложение и да се въодушевяват и служат на Божествената любов - проводници на насилието, въпреки всичката си толерантност, ний не искаме и няма да ставаме. Ний твърдо вярваме, че всички синове на светлината, гдето и да са, каквито и имена да носят, децата на великата Божествена любов ще ни подкрепят, защото ний и те едно сме.
От редакцията
Б) Научаваме се, че хора с неправославни религиозни убеждения са биле викани по участъци, обществена безопасност и даже говори се за някои, че са малтретирани. От друга страна, съобщават ни, че в някои градове (Пловдив и Казанлък) е отказвано погребение на умрели хора, под предлог, че били сектанти някакви. Сега остава да видим някой разпънат или изгорен жив, за да се върнем още по-осезателно в нетърпимостта на средните векове. Странно е: християни сме, изповядваме Бога на любовта и си служим с насилия. Четем молитви на Исуса, Който казва да любим враговете си дори - а ненавиждаме и гоним сънародниците си само за това, че не мислят като нас и искат по собствен път да се качат на небето. Гонението винаги е докарвало обратни резултати - и повече скръб и на гонещите, и на гонените, но никога не е решавало въпросите - това го говори човешката история от хилядолетия.
«Метежниците» оправдани. Патриоти българи направиха революция, преврат, за да свалят едно законно правителство. Заговорът успя и затворниците се облякоха във властническа тога, станаха законна власт. На масите трябваше да се каже, че бившите управници още през май подготвяли метежи. Вече 10 месеца лежат бивши министри и първи хора на земледелска-та партия в затворите. Вчера се чете присъдата. И за чудо, метежниците се оказали невинни хора, пущат ги на свобода. В присъдата е казано: «разноските по делото остават в тежина на държавната хазна». Нищо повече. Десетме-сечни терзания, проклятия, мъчения, плачове, сълзи на близките на затворените остават на вятъра. Чудно правосъдие. Що е това: юдинско хоро или сатаната прави бал?... Печален демон, духът на изгнанието, летял над грешната българска земя, с управление се занимавал, метежи устроявал, затвори пълнел, реки от кърви проливал - щастлива страна!
МОТА
(Вестник «Алфа», г. I, сряда, 25.IV. 1924 г, бр. 2, стр. 1)
«Който знае, той не се съмнява. Съмнението е един признак на невежество.»
«Страхът е едно качество на слабите хора.»
«Главната цел, която имате сега в живота си, е да станете господари на вашия ум, на вашето сърце и вашата воля.»
