53. Лошите деца в училището

Един учител във Варненско бил един ученик. Той викал: „Вай, вай, учите­лю, за топъл кравай!" „Много топъл - казва ученикът - беше, не можах да го ям." Шегаджии са учениците. Протосколът седял на първо място. Той е този ученик, който се учел най-добре. До него - друг, дето се учи. Идете се топлете на Слънцето.

Отивате на разходка. Виждате цветя с различни цветова. Те са живи и ви говорят. Което има бял цвят, ти казва: „Бъди чисто като мене!" Което има ро­зов цвят, ти казва: „Обичай ме!" Което има жълт цвят, ти казва: „Мисли за мене!" Което има син цвят, ти казва: „Да имаш вяра в мене! Да вярваш в Бога, да мислиш за Него, да Го обичаш!"

Дядо Благо турял децата на тенекия, да не шават (в училище, под краката на немирните ученици поставял тенекия). Щом помръдне някой, тенекията обаж­дала и той казвал: „Ние тук работим, той дошел от онова място, дето не искат да работят."

За лошите деца има метода: да са в стая с бакърско дюшеме и таман някое дете се накани да бие някое или да не мирува, учителят пуща тока и краката му с обущата се задържат за дюшемето.

Което дете е тщеславно, иска да го гледат. Паунът е тщеславен, крие се, докато му порастат перата. И у добитъка има тщеславие: ровят, махат си глава­та и се подготвят за борба. Козата се много хвърля и като се хвърли, краката си на едно място събира. Влиза вълк в кошарата. Овчарят го хваща и му слага звънец.