3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

Един българин отива с една свещ да лекува руския цар. И тази свещ струвала 25 стотинки, но додето мине през всички регистри, станала 25 хиляди рубли. Европейското съдебно производство е представление.

На 500 км над земята има едно море от електричество. И ако това про­странство може да се пробие, то ще може да протече тая енергия. Външните успехи зависят от вътрешните състояния. Трябва да се развие човешкият дух - другото само по себе си ще дойде. Богатствата, които съществуват в природата, могат да бъдат използвани само от разумни същества. Ще имаш всички богат­ства, несметни богатства. Има известен род енергии, за които не се позволява на човека да мисли.

После, електричеството измени света на добро. Светлината руши злото. Понеже човечеството минава сега през дъното на ада, то тези хора, които са излезли от ада, са лоши; те са пълни със зло. А пък тези, които са се отдалечили от ада, стават добри. Цялото човечество не е излязло от дъното на ада. Тези, които сега излизат, са най-лоши.

Електричеството влияе благотворно върху човека, понеже електричест­вото привлича магнетизма; то действува здравословно, действува върху болес­тите и пр. (Една сестра каза, че в Америка, които работили с електричеството, 40 год., изглеждали млади, младежки.)

Религиозните хора, като концентрират ума си към Бога, към Небето, те с ума си могат да привличат тая енергия - електричеството - към нас. Но трябва да бъдем солидарни, чисти и може да се образува едно умствено поле, по което тази светлина да слезе. Това е контакт с Небето. Мозъците ни ще бъдат центрове; от всеки мозък ще излиза един вид антена и по тази антена ще слиза електри­чеството. Човек трябва да стане динамо, динамичен трябва да стане. Човек ще си служи с тези енергии, например концентрираме мисълта си към лампичката, когато влезем в една стая - ще свържем по този начин тази лампа с онзи източ­ник, извор на електричество, и лампата ще се запали.

Още със старото учение човек се занимава; не с детински работи, но с глупави работи.

Аз днес разправих на едни, че децата са много умни. Срещнах едно моми­ченце; исках да му дам една хубава роза. То каза: „Не мога да нося розата." Много е вярно, не може да носи розата. Тя иска да каже: „Малка съм още, ти не можеш да завържеш с мен любовни работи." Казвам: „Право е." Казват: „Малка е.'" Н^разбира детето. Ръководителят на детето говори: „Не давайте на това дете роза, ще я развали", и ръководителят казва на момиченцето, че не е за него.

Децата не трябва да се учат да късат цветята, защото късането има разру­шителен характер. Но цветята да се носят на саксии. Аз се радвам, че горе, на Витоша, има надпис: „Да не се късат цветята!" Възприели са тази мисъл на новото учение. Иди там и помириши! За цяр ако искаш, можеш да откъснеш и ще туриш мисълта, че я вземаш за цяр. Жертвува се тогава цветето. Новият морал е:

Чистота в съзнанието, а не чистота само вън. Да няма абсолютно никаква мисъл за грях в съзнанието. Отвън може да се изкаже нещо за хората, че е грях, но в твоето съзнание да има абсолютна чистота, да няма никаква користна цел в съзнанието; в последния случай, съзнанието е пропукано. В съзнанието да има единство, че каквото си направил, за Бога си го направил. Отвън могат да тълкуват каквото искат, но вътре в тебе да има единство.

Ние имаме към всички едни и същи отношения

Теософи, толстоисти, вегетарианци, въздържатели и пр., те са все с нови идеи; едни са на периферията - такива са въздържателите и вегетарианците. Всички са клони на едно и също дърво.

Какво е новото учение? Да кръщаваме децата, когато се раждат.

Любовта и омразата си приличат. Онзи, който те обича, праща ти любовни писма, държи те като писано яйце, стъпките ти чете. И онзи, който те мрази, и той върви по стъпките ти, и той ти пише писма и иска да те види. Единият ти дава живот, а другият иска да ти причини страдания. И вторият, като престане да те мрази, ще дойде в полюса на любовта. Тогаз ще забрави и ще каже: „Това беше едно време." Те ни държат в умовете си като светини. А пък щом имат в умовете си тази мисъл, те се влияят. Затова трябва да бъдете силни, защото, като ви държат в мисълта си, става една обмяна на енергиите, та много от техните пороци могат да приближат при нас. Та, всичко, което минава към нас, трябва да се филтрира.

Невидимият свят е турил и друго: те имат страх; те ни мислят за магьосници и с този страх стават негативни и възприемат нашите мисли. Най-напред са активни, но после със страха стават малко пасивни и възприемат нашите мисли. Те са много суеверни.

Бог е, Който живее навсякъде; няма какво да се плашим. Този страха в света. Във всичко действува Бог; има Божествен промисъл. Казваме: „Да бъдем умни." Какво ще бъдеш умен спрямо времето? Ще се облечеш по-дебело. Какво ще правиш при слънцето? Ще се облечеш по-тънко. Когато дойдете с външни хора, вие се поляризирате. Дотогаз са били спокойни, ти ги размърдаш. Като дойдат при тебе, всички се разшават като при ядене; всеки очаква да кажеш нещо. При поляризирането Божественият елемент почва да работи. Както казва там: „Ще видите, че Бог е, Който действува във вас." (Когато се срещнеш със светски, външни хора.)

Религиозните хора често изпадат в една крайност. Ние по материалисти­чески начин мислим, че с добрите дела ще се спасим. Човек със своите добри дела не се спасява, а като се реши да върши волята Божия. А добрите дела, те са си в реда на нещата. Добрите дела са за похвала, а за спасяване е да решиш да вършиш волята Божия.

Най-напред ти не знаеш как да постъпиш с един човек; можеш да го наху- каш. Например ще му дадеш хляб и после ще кажеш: „Отгде дойде тъкмо сега?" После влезе вкъщи и казваш: „Как окаля!" „Добро", но когато в съзнанието ти няма никакво пропукване. Като се пропукне, ще съединяваш антените, ще диг­неш горе, за да протекат тези енергии. Тепърва ще станеш добър. Цяла наука е това, търпение да имаш. Ти търпял ли си, да видиш какво нещо е търпението?

Най-първо ще дойдеш до онзи, великия закон на Любовта. Като се свър­жеш с Бога така, тогаз ще дойдеш до втората фаза: закона на даването. Дотогаз не можем да бъдем добри.

(Една сестра пита) - Има ли разлика между правенето добро и изпълнение Волята Божия?

(Учителят каза) - Да развие човек Божественото, то да се проявява, и човек ще бъде добър.

Преди години, един беше дал назаем пари и най-после ги забравил нароч­но, решил да не ги иска. Той казва: „Като реших вътре в себе си, не се мина много време, и този човек ги донесе. Колкото повече мислих по-рано, той, като ме срещне, казва: „Защо ще ти ги дам?" Но като ги опростих, той ги донесе и каза: „Ще ме извиниш." Така че, като почнеш да работиш по Бога, тогаз ще събудиш у него Божественото и тогаз и той постъпва Божествено.

Един върви по лошо място и ще падне. Аз му удрям две плесници, за да го върна от пътя. Кое е по-хубаво: да го ударя и да го върна от пътя, или да го оставя да падне в мястото? Първото Бог ще одобри. Аз предпочитам да ти ударя две плесници. Аз предпочитам да бъда приятел с Бога, отколкото с тебе. Като приятел на Бога, и с тебе ще бъда добър.

Да бъда добър, значи дати мисля доброто. Някой път имаш някоя голяма загуба - не е ли това една плесница? Или ти дойде някоя болест - това не е ли плесница? Като дойде човек така да мисли, вече намира...

Един мой приятел се завтекъл да бие някого, да го направи пестил. Неговия крак блъснаха о един камък и искри изскочиха и забрави да бие оногова. После той прости. Препъването о камъка му дало добър урок.

Аврам беше адепт, запознат с Божието откровение, с Божието учение. Отиде в Ханаанската земя и се уплаши от враговете и каза на Сара да не казва, че му е жена, а сестра. И взели жена му. Но Бог казал на тези, които я взели: „Върни Сара, защото тя не му е сестра, а жена!" Аврам постъпил тук по човеш­ката съобразителност. „Да употребим човешкото" - каза той. Но пак Бог го спаси. Бог каза на онзи, който му беше взел жената: „Ще върнеш жената!" (Аврам беше излъгал околните, че Сара не му е жена, защото се уплашил, че ще го убият, за да му вземат Сара, ако узнаят, че той е нейният мъж.) Аврам излъга. Някои от братята тук ще поизлъжат, но то не е хубаво. Като дойдем до съвършения морал, човек трябва да бъде изправен. Човек трябва да бъде много изправен. От малките неща зависи. Например в една къща като излезе един вън, друг бърка в сладкото. Това е една слабост, но тя влече към големи пре­стъпления.

Един българин бил в един от американските колежи. По едно невнимание поврежда едната врата. И цяла нощ той се борил: да каже или да не каже. Ако каже лъжа, ще пострада друг, който си има прехраната там. Но решил да каже истината, че каквото стане, да стане.

Сега, има закон: „Кому трябва да се изповяда човек?" - На Бога и на праведния.

Радостта и скръбта се отличават с едни и същи качества. Като имаш ра­дост, отиваш някъде да си кажеш радостта. И скръб като имаш, пак търсиш да си изкажеш скръбта. Като изповядаш греховете си (те са скръб), има едно об­лекчение. Човек трябва да се изповяда, като знае, че Бог живее [у] всеки човек. Ако не можеш сам, тогаз се изповядай.

(Една сестра каза, че едни при радост съобщават на други, а при скръб не казват.)

При радостта е засегнато тщеславието и я съобщаваш. А когато при скръб не казваш, тогаз е засегната гордостта. В Писанието се казва: „Когато си скръбен, не влизай в дома на приятеля си."

Усмивката лекува, всякога лекува усмивката. Скръбта винаги се отличава с устни ъгли надолу, а при радостта те са повдигнати нагоре. Това е ключ. При първия случай теченията отиват надолу, към центъра на земята; турил си така ключа, ти изменяваш теченията в себе си.

После, дигането очите нагоре. Това е пак ключ. Като повдигаш очите си нагоре, тогаз повдигаш течението нагоре. А щом гледат очите надолу, към земя­та, тогаз изменяват течението надолу. Когато работите на човека почват да се уреждат, тогава и очите се подигат нагоре. Макар да си със затворени очи, пак повдигай очите си нагоре! Влияят очите.

В окултната наука има начини за възпитание на човека. Метода, по който се възпитават ангелите, човек го е изгубил. Сега ние сме дошли до механичес­кото разбиране. Ние чакаме доброто да се влее у нас по един изкуствен начин. Невидимият свят по един естествен начин щете възпитава да направиш доброто.

(Една сестра каза, че в беседите пише: „Всичко, каквото спечелите, ще го дадете за другите, а на тебе ще се даде друго.")

(Учителят каза) - Теоретически е така, но сега на практика трябва. Този закон е специфичен, само за учениците.

Когато някой отиде като касиер на някоя банка, той задържа ли всичко? Не! На него колкото пари му се дадат, той ще раздаде всичкото. Нему ще дадат колкото му се пада. Духовният свят е уреден хиляди пъти по-добре, отколкото физическият свят. Ние казваме: „Да направим добро." Но кога, как и в каква степен ще го направиш.

Казва се: „[На] този, който иска, дай!" Но на кого? Ако е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го! Сега да дойдем до парите. Имаш 10 лева. И като ти поиска някой 10 лева, ти дай 1 лев, защото ще дойдат 10 души и на всекиго давай по 1 лев. Ако дадеш на първия 10 лева, то е пристрастие. Тъй, както е устроен сегашният закон, на физическото поле то е закон на изобилие.

Бог ни обича и затова и ние ще Го обичаме. Ближният е обичал, затова и ние ще го обичаме. „Ако някой иска да те убие, няма ли да искаш да се защитиш?" Това е само теоретически. Ако аз съм ясновидец, ще избера други пъг. Ако нямаш ясновидство, ще се защищаваш тогаз, а ако съм ясновидец, няма да мина оттам. Иде едно лице да иска нещо, което не трябва да му дам. Аз ако съм вкъщи, преди да дойде, няма да съм вкъщи, но има и друг начин. Ако той иска 10 лева, ще го нахраня, после ще ида с него на лозе да работим и вечерта ще му дам 10 лева.

„Дай" е законът „Любовта". [На] онзи, който те обича, каквото иска от тебе, дай му! Ти никога няма да сгрешиш; той никога няма да злоупотреби, бъди уверен в това! На онзи, който те обича, есичко давай, каквото иска! [На] този, който те обича, всичко давай, каквото иска - той ще иска умно. Той ще иска това, което му е потребно. Този закон е разумен. Той не е от глупавите хора. За глупавите е сегашният ред на нещата. В дадения случай човек трябва да е носи­тел на Божественото.

Някои хора не разбират. Представете си, че вашият Учител разтоварва един вагон свещи, една свещ запалва, а другите свещи не пали. Другите свещи имат ли право да cе сърдят? Тая свещ услужва на другите, да се разтоварят. Вечерно време било това. Тези свещи ще се дадат на почтено място, на почтени хора. Ще се турят на златни светилници. Ще дойде и техният ред. Който и да е, нека се даде възможност да се разтоварят свещите. Щом се прави лицеприятие, тогаз не е изпълнение на Божия закон. Отвън не мога да постъпя спрямо всички еднакво.

Когато отвътре ти се каже нещо, че е така и така, то щом го приложиш, ще видиш дали така е правилно или не.

Ти казваш: „Да работя ли днес?" Отвътре ти се казва: „Не отивай днес на работа!" Но това може да произтича от някой твой приятел. Ако не идеш, ще те уволнят - тогаз? Отвътре има двама. Единият казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?" Този, който казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?той все бърка работите.

Мъчно е да се отделяш от неща, които са се сраснали с тебе. Да не се срастваш с нещо. Например държиш някои пари, които са на някого, от 130 години, считаш ги за твои. Земята е едно училище. Изпит е, нищо повече. Неви­димият свят е наредил изпит. Ще те направи богат - касиер - и ще те тури касиер и ще ти тури заблуждението, че парите са твои: едни ще те убеждават, че са твои, а други ще дойдат да ти искат пари, да ти опитват ума и след това ще съдят каква е твоята интелигентност. Щом кажеш, че са твои, те ще знаят, че си прост като фасул, макар да сваляш звездите. А щом казваш, че всичко е на Бога, и даваш, тогаз си умен. Някой казва: „Тази къща е моя", но утре къщата изгори. Друг казва: „Тази служба е моя", но утре те уволнят. Някой казва: „Този кон е мой", но конят умре. И тялото, което носиш, и то не е твое - под наем е взето. Утре ще те хванат и щети кажат: „Вън от къщи, [ще] се ремонтира, всичко това. регулация" - и виждаш, че един ден всичко е празно. Смешни са хората. Когато един ден добием възкресение, тогаз ще бъдем собственици на тяло - когато никой не може да ни го вземе. А сега сме под наем. Докато сме кираджии, ние сме още роби на условията. Тогаз вечно обновяване ще става на тялото, вечно подмладяване. Този, който има тялото на безсмъртието, постоянно ще се обновява. Щом влезем в закона на подмладяването, ще изчезне умирането.

Богатите са все касиери. Сегашното богатство е неправедно богатство: продаденото богатство е неправедно богатство - кожите, ябълките, рибите.

Принципите, които сега царуват, трябва да се изменят съвършено, за да се приложи новото учение. Сега пръчицата не може да се приложи (магическата пръчица).

(Една сестра казва.) - В беседите пише, че ученикът ще става видим и невидим, ще може много работи, ще разполага със сили.

(Учителят каза.) - Това е теоретическата страна на живота. Някои са го приложили. Но за да може да стане това, човек трябва да посвети целия си живот на това.

(Една сестра каза) - В беседите е казано: Ние ще работим за Бога и Бог - за нас.

(Учителят каза.) - В окултния закон има едно правило: като започнеш окултната наука, нищо няма да говориш за своите опити, додето не станеш маг. Почнеш пи да говориш, ще изгубиш всичко. Ще правиш опити и ще мълчиш. Щом разправяш, че можеш да туряш тояжката, ще се спре силата ти. Мълчание! При сегашните условия казват: Съблазнително е, колко хубаво - няма да се работи. Не, ще се работи. Но ние още не работим. Ние се трудим сега. Върху тая работа трябва да се съсредоточат много умове и тогаз работите стават добре. Когато извършваш известен окултен закон, да не работиш сам, да се свържеш [с] небето - мнозина ще трябва да работят. Това е работа на небето, ти няма да бъдеш майстор там. Една машина има, на тая машина са работили с хиляди хора и щети кажат: „Така ще направиш, така..." Ако вървиш по законите, в машината върви; ако не вървиш по законите, не върви. Хората питат: „Кой ще се грижи за нас?" Че, ти като [се] раждаше, кой се грижеше за тебе? Че, кой съчета баща ти и майка ти? Че, дедите ти, кой ги съчета? И ти влезе като една брънка. Значи, Този, Който нареди нещата досега, Той ще нареди и за в бъдеща. Ти няма защо да се безпокоиш. Ти работй според Неговите закони и всичко ще се уреди. Но изгубиш ли съзнанието, безпокойствието ще дойде, ще се смуща­ваш. И когато фалираш, ще понесеш безчестието - урок е това, ще го понесеш. Казваш: „Не съм навикнал." Ще навикнеш, ще търпиш. Не туряй на Господа преграда!

Една сестра казвала: „Дай ми всичко, но не ми давай болен мъж!" И като се оженила, това дошло: болен мъж, който боледувал 9 години. Той, като забо­лял, искал да се самоубие. Боледувал еднаж 2 години, после пак заболял и боледувал 4 години и пак искал да се самоубие. И после не искал да се самоубие и оздравял. Веднъж го посетих и седях 10 дена у тях. Той не можеше да ходи половин километър (страдаше от неврастения). Първия ден ходихме 1 км, вто­рия - 5 км, третия ден - 10, четвъртия - 15, петия - 35 км, до Погановския манастир, през планината, зимно време, през февруарий. Оттам насетне той оздравя. И носеше товар с провизии. И като се върнахме, от неговата неврасте­ния нищо не остана. Той тогава доби вяра, че може.

Има едно правилно разрешение. Но човек трябва да измени своето ес­тество, човек трябва да се прости със своите стари възгледи. Старото и новото не вървят. Но както при човешкото има закони, така и при Божественото има един велик закон. При Божественото няма изключение. При Божественото не­щата не идат рано, а точно навреме, в последната минута, когато останат ня­колко секунди. Няма да дойдат нещата по-рано, нито по-късно. В Божествени­те работи има един часовник: всичко идва точно навреме.

Имам една книга: Отговор 1 1/2 милион молитви. Авторът е германец; 40 години се е молил; отгледал е повече от 2000 деца, без да иска от никого 5 пари. Той само се молел и парите идвали. Един ден той се молил и определил сумата. Един човек влиза и му казва: „Искаш ли да оставя 500 лева?" Той му казал: „Твоя работа." Влезлият си излиза и пак се връща назад и казва: „Оставям тези пари. Употребете ги както искате."

Друг пример: Друг един мисионер с вяра работи в Китай. Той издържа 500 души проповедници чрез вяра. Той привежда следния пример в една своя лекция. Веднъж закъснели да му дадат пари. Друг път се молел и му идвали пари. Но сега един ден оставало. Няма нито 5 пари. Няма пък и с какво да разполага. Но се молил. Някой си богат американец в Австралия казал, че ако спечели, ще отдели за Бога една крупна сума, но не знаел къде да прати пари. Чете във вестниците и среща името на този мисионер и му праща парите точно навреме, когато му трябват. Но той ги употребява не за себе си, а за другите. Този закон, значи, работи при закона за ближните. А когато се работи за себе си, не работи.

Всеки един от вас все има малки опити. Но духовният закон е такъв, че много пари не дава на човека, а толкоз, колкото му трябват. Товар не иска да прави, не товари човека.

Понеже Господ възпитава деца; те са деца, имат настойници. Всичкото богатство е у настойниците; те не са пълновъзрастни и не им дават всичкото. Ще дадат 200-300 лв. и ще кажат: „Стигат ти толкоз." Голямо наследство имаш, но не ти позволяват да го вземеш.

На вас ви трябват 125 милиона в злато. Ще направите тук сума неща. Тогаз всеки ще има по 2 стаи и кухня.

Навсякъде можеш да се разговаряш с Господа, ако искаш. Някой търси място да се моли. Отишъл в църква - изпъдили го, казали му, че там не е църква; отишъл в съдилището - и оттам го изпъдили; отишъл в бакалницата - и оттам го изпъдили; отишъл в гората - една мишка изскочила. Той казал: „Никъде не позволяват да се молиш." Обаче, човек навсякъде може да се моли, но да не казваш на хората, че се молиш. Това е като фотография - то не се изисква много да се молиш. Ще речеш „щрак", и свърши се, всичко е излязло. А ти на Господа ще Му разправяш, ще Му разправяш...

Окултно трябва да се работи. На някои неща за 5 пари струва церът им, но като ги изоставиш, за хиляди струва церът им.

Противникът иска да те раздразни, той си пее и си замине, значи постиг­нал е целта си.

Смирение, смирение трябва. Христос е казал: „Елате всички, защото съм кротък и смирен по сърце."

Щом човек е велик дух, той слугува на другите, а не му служат. Щом искаш да ти помагат, да ти носят хляб, ти си малък брат, от слабите. Никакво величие нямаш още. Не каквото мисли човек, че е, но каквото си в реалност, по същество. Ако във време на изпит се разколебаеш, тогаз малка ти е силата, сила нямаш.

Има някои хора, аз ги наричам хора на личния егоизъм. Ще дойде един ден да обичаш, изисква се време.

Ще дойдат изпитания. Силен трябва да бъде човек. Повтарят се нещата. Например Мойсей когато отишъл на планината, другите, като останали, почнали да ядат и да пият и забравили учението, което Мойсей им беше дал.

Сега, като дойдат някои хора, които не са ти приятели, то е една задача: да види невидимият свят как ще постъпиш. На просяците работа трябва да се намери. Тези въпроси ще се разрешат. Те са социални въпроси. В човека има едно психическо опиянение, после то изчезва, после пак може да дойде това опияняване. Ако се освободим от едното, ще дойде другото.