17. Майстори и строеж на къщата

9.септемврий 1935 г., 3.30 ч сутринта

Четох от X серия беседата „Зарадваха се учениците". Към 5.30 ч потег­лихме със Савка към нивите оттатък Цариградското шосе, да посрещнем изгрева на слънцето. Небе чисто, ясно, малко ветровито. Във време на молитвата ми се откри причината за недоразумението и спънката на Пеньо от майсторите по строежа на къщата. Причина са лошите мисли на двете съседки и други някои, по-отдалеч. Майсторите стават проводници на тяхната злоба, която се изразява до бой и убийство!

10. септемврий 1935 г., вторник, 4 ч сутринта

Тръгване в 5.30 ч. Небе ясно, без никакво облаче. Великолепен изгрев.

11. септемврий 1935 г., сряда, 4 ч сутринта

Тръгнахме в 4.50 ч сутринта със Савка. Тъмно! Небето облачно, но магне­тично. В 5.55 ч бяхме на 7ми километър. Направихме си молитва. На отиване по шосето Савка иска...

Молихме се за до вечерта да се намерят 2000 лева за къщата! И наистина, до вечерта в 10 ч намериха се 4000 лева. Слава и хвала на Бога!

12. септемврий 1935 г., четвъртък, 4 ч сутринта

Тръгване в 5.30 ч сутринта за 7ми км. (Време облачно, приятно. Изгрев нямаше. На връщане запръска и заваля дъжд. Духаше северозападен вятър. Целия ден валя дъжд.) Данните в скобите са за срядата, а в четвъртък беше ясно, свежо. Имахме великолепен изгрев. Небето ясно, синьо, без нито едно облаче. Учителят си дойде от Мусала.

13. септемврий 1935 г., петък, 4 ч сутринта

В 5 ч сутринта бяхме в клас. Не ходихме на изгрев. Висока лекция Учителят ни държа - планинска!

14. септемврий 1935 г., събота, 4 ч сутринта

Тръгване в 5.30 ч сутринта. В 6 ч бяхме в градината при слънчогледите. Ясно, без никакво облаче. Чудесен изгрев! Оттам право у како Бадини отидох за пари. Там закусих. Този ден имах много лоши състояния. Идеше ми да напусна Изгрева и далеч някъде, между чужди хора да живея. Да се отстраня от духов­ните - изгревските братя и сестри, които са пълни със злоба, завист и ненавист. Да си взема само беседите и там да ги проучвам и прилагам. Пеньо замина за Равна и пак се върна. Пропусна автомобила.

15.IX. 1935 г., неделя, 4 ч сутринта

Време ясно; топло, приятно. В 5 ч сутринта в салона на молитва. Не ходих към 7ми километър.

16.IX. 1935 г., понеделник, 4 ч сутринта

Очаквах Савка да дойде да ме вика, а тя не доде. Към 6 ч излязох и по­срещнах изгрева на слънцето при боровете до чешмата. Небе ясно, чисто. Вели­колепен изгрев. След изгрева на слънцето тръгнах към 7ми километър да си изпълня задачата. Неразположена духом бях от злобните и завистливите мисли на комшии, братя и сестри.

Срещнах Савка, с майка си се връщаха. Спряха се и аз споделих моето състояние с тях. Отидохме до 7ми километър. Помолих се там и по пътя. Мислих за езерата и състоянието ми се трансформира. Един файтон с трима души мина отстрани и един от тях, който ми се стори, че е малко кефлия, ме покани да се кача, ако пътувам за София. Аз отказах. Пътя минавах в дълбоко размишление. Близо при старото място един млад, спретнат и интелигентен момък мина с колело покрай мене и ми каза: „Ама днес сама." Подразбира се, няма с мене Савка, значи той ни наблюдавал. Опрах си дрехите и се окъпах.