2. Разговор с Учителя при извор Махабур в

10 ч сутринта на 24.VII.1932 г.

(След музикалните гимнастически упражнения при Махабур)

Това, което не можеш да хванеш, е светлина. Това, което не се разбира, е любов, а това, което не се постига, е свобода. Ти щом искаш да разбереш любовта, тя изчезва. Какво ще разбереш? Не разбирай разбраното. Дай свобо­ден път на светлината да върви. Защото, щом си туриш ръката да я хванеш, ти ще образуваш една преграда. А пък при любовта, щом си туриш ума да я разбе­реш какво нещо е тя, тя веднага ще си отиде. Почнеш ли да я чоплиш: дали те обичат, дали не те обичат - и тя ще изчезне.

Сега страдате, понеже искате да хванете светлината. Страдате, понеже искате да разберете любовта.

Казах, че това, което не се постига, е свободата. Вие искате да постигнете непостижимото. Това, което не се постига, е свободата. Постигне ли се, то не е свобода. Виждаме, че всеки човек, който е постигнал нещо, е недоволен. Пости­жението е в непостижението.

Ний казваме: „Да отидем на небето." Небето е тук и горе - навсякъде е небето. То е важно разбирането. Когато отидеш при този, когото не разбираш, когато отидеш при този, когото не можеш да уловиш, и когато отидеш при този, когото не можеш да ограничиш, ти си в небето.

Да ви кажа истината: Ако си горе и когато от горе можеш да слизаш долу, ти си при Бога. И когато от долу можеш да се качиш горе, пак си при Бога. Накратко казано: Неразбраното е любов. Неуловимото е светлина и Неограничимото е свобода.

Ако някой не може да те разбере, ти го разбери. И като го разбереш, а той не те разбира, не му говори. А щом той те разбира, ако ти не го разбираш, той да не ти говори.

Три човека живеят на едно място в тялото. Единият е човек на недовол­ството. Ти никога не можеш да го направиш доволен. Другият е доволен. Те двамата спорят помежду си: доволният и недоволният; а третият е същинският човек, който разбира и двамата. Първите двама не ги сприятелявай. Бъди им приятел. Третият е човекът, който разбира истината. Той е приятел и на двамата. По някой път ще дойде недоволният и ще признаеш, че е той. Какво ще правиш? Ти ще му кажеш така: „Тези хора, на които ще говориш, не разбират езика ти. Ти на мен говори, а пък аз ще им превеждам." И той ще почне да говори на тебе и ти ще превеждаш думите му меко.

Човешкият ум има тези 3 елемента и човешкото сърце има тези 3 елемента. И волята има тези 3 елемента. Този закон не може да се измени.

Никога не ставай светия преждевременно. И без това, ти си светия, само че непроявен светия. И при това, пак си един грешник непроявен.

Няма да бъдеш съдия на недоволния. Той има особено схващане за живо­та. Всичко му се вижда противоречиво. Каквото и да му разправиш, му се вижда противоречиво. Той си мисли: „Защо животът е направен така? Защо човек да не бъде здрав?" И така, когато дойде недоволният, ще повикаш третия човек. Като преводчик ще го викаш.

Такава опитност всички имате. Един човек, който се е подвизавал в Божия път 10 години, погледнеш го, че направил нещо, което никога не е правил. То е немислимо от чистия извор да блика нечиста вода. Има нещо натрупано отвън в него. Това не е в същината на човека.

Същината не седи нито в недоволството, нито в доволството.

Той не определя човека. Защото доволен може да бъде и онзи, който е ограбил пари.

Третият е онзи, който всичко разбира. Той знае защо недоволният е недо­волен и защо доволният е доволен. В това седи неговото щастие.

Когато ти плачеш, щурецът като пее, ти казва: „Приеми гостите, които идат от небето."

Изпраща Духа Си и оживява човек. Отнема Духа Си и умира човек. Идва Духът и ти възкръсваIII. Замине Духът и ти умираш - оставаш пак човек.