128. МИР ВАМ

Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата. Казваше се Бандерски. Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него. Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи. Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона. Човекът казва: „Мир вам!" Облакът спира пред брата на земята. Човека дава някои нареждания и съвети, а в това време конете скачат, блъскат се, изправят се на задните си крака, едва ги удържат войниците. Човекът от облака дава още някои съвети, след това казва пак: „Мир вам!" и облакът се отдалечава нагоре. Минават около два месеца, брата идва в София и някой го довежда при Учителя на Изгрева. Братът казва: „Учителю, колко време не сме се виждали, повече от цяла вечност." Учителят се усмихва и казва: „Как тъй от цяла вечност? А Декил Иташ забрави ли?" Значи Той му напомня за тази среща, че човекът от облака е Учителят, който седи пред него. Така той влезе в Братството.

Бандерски беше по едно време в хубави течения, положителни и се проявяваше доста разумно и хубаво. Но после попадна под лоши влияния. Отдалечиха го, отдръпнаха го от Братството и той загуби всичко. Който се отдалечи от Бялото Братство, и това което има ще му се отнеме. Той е като онези от притчата за служителите, на които господарят раздава на едного пет, на втори - две, на други трети - талант. Той е като онези, които имат един талант. Заровили го в земята. Тъй че който не работи ще загуби и туй което има. И накрая ще загуби условията си, заради което се е родил между българите.