1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)

В ХРАМА

"Coela enarrant Deigloham" Пс.19

Създания, сковани в мрак, сърдца разбити,
вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай,
и вижте Бога: небесата са открити
и славата Му в тях и ден, и нощ сияй!

Безброй слънца се роят, светят в глъбините
и в ред ненарушим, в хармония летят.
Това са живи светове, що из гърдите
на Вечний Дух извират, движат се, пламтят!

Животът блика в тях, не виждате ли вие?
Не чувате ли в химна им гласа понятен?
Мощта не сещате ли на Духа Велик?

О земни твари, роби на плътта, що гние,
бъдете светила във Храма необятен
и грейте със лъча на Неговия лик!

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2

- рубрика Нова естетика

В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл. 1; 20. "Защото видимите са привременни, а невидимите вечни" (II Коринт. - 4; 18). "Бог е Дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят" (Ев. Йоан - 4; 24). Следов., видимата материална вселена е проява на невидимата, духовната. Астралният (звездният) свят разказва за света на божията слава. Видимият и невидимият светове са сътворени от Словото на Бога. Всички светове (планети и звезди) са въплътени мисли на Бога. Мисълта, изразена в Слово, предхожда творението. Мойсей в "Сефер Берешит" (Битието) казва същотог Бере-шит или, на санскритски, Бара-шат значи Слово и творчество. И евангелист Йоан, както видехме по-преди, е писал на сирийски: "в начало бе Словото" . А Исус е казал, "аз съм началото". Оттам и обяснението, че физическата вселена или небесната твърд е тялото на Бога. А хората са удове, т. е. микроорганически частици от това тяло, живеещи върху един от световете - планетата Земя - и свързани с цялата вселена. "Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух, че ние сме чеда или синове божии" (Ibidem - 8, 16). Макрокосмосът - големият организъм и храм - обгръща микрокосмоса: човека, малкия храм. "И какво спогаждане има храмътбожи с идолите?". "Защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог, ще се заселя в тех, и в тех ще ходя, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ" ( II Коринт. - 6; 16). "Но, о човече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Дали направеното нещо ще рече на оногоз, който го е направил: защо си ме така направил?" (Ibidem - 9, 20). "Можеш ли да изброиш божиите глъбини? Можеш ли да издириш Всесилния съвършено? Величието му не ще ли те ужаси? Всесилен е, не можем да го проумеем! Кой тури мъдрост вътре в човека? Или кой даде разум на сърдцето му?" (Иов - 37 и 38). "Можеш ли да вържеш връзките на плеадите или да развържеш узите на Ариана? Можеш ли да извадиш небесните знакове в времето им? Или можеш ли да водиш Мечката с синовете й? Познаваш ли законите на небето?" - (Йов - 38; 31-33).

Действително, човекът, който, в безумието си, казва: "нема Бог", е блуден син...

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

По стръмната пътека, с сетни сили,
едва пристъпва пътник уморен.
Нозете му със рани се покрили,
но той върви, към върха устремен!

И кървав пот облива му лицето,
укичено със търнений венец,
но той се взира жадно във небето
и търси там Всеблагия Творец!

И, в спомени за щастье отлетяло,
трепери изтощеното му тяло
и горко той въздиша и ридай...

Но таен глас му шъпне: възкресенье
душата стига чрез тегла! Спасенье
жадуваш ли-страдай, страдай, страдай!

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2

- рубрика Нова естетика

ЕЛА!

На Ст.

Ти си отиде веч, дете прекрасно,
кат блян чаровен, тихо отлетя!
Душата ти светна, кат слънце ясно,
в зари, в акорди чудни и цветя!

И литнах аз след теб, виденье мило,
и викнах с глас, вселената кой спря:
постой за миг, о щастье лекокрило,

не давам те - сърдце ми изгоря!
Върни се пак: с нектар ще те обливам,
в лъчи ще те окъпя и приспивам -
в легло от теменуги и звезди!

Ела, душа, с безмерен жар любима:
ти сродна си със мен, неразделима,
или - и мен за винаги вземи!...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2

• рубрика Нова естетика

НА ХРИСТО БОТЙОВ

"И търсят духа на Караджата..

Безценна жертва за свобода свята,
ти падна на Голгота тих и благ -
отронен слънчев лъч от небесата,
светна във мрака и изчезна пак...

И от тогаз потомство оскотяло
духа ти търси в свойта нищета
и се терзай, в огнище запустяло
да възкреси живот из пепелта...

Ела, о светъл дух, при своите братя,
де няма злост, ни срам, нито проклятья -
ела на обща служба на любов!

Веч храмът е открит, олтарът святи
и ангелите пеят химна святи -
и жертвеникът пак е тук готов...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1.VI. 1919), с. 24

- рубрика Нова естетика

Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов. Той дойде в България да довърши делото си от преди неколко века... Но и този път, погрешил в методите си, той се пожертвува, без да изпълни докрай своята мисия. Той можа да се прояви само отчасти, за да остане неразбран от потомството. Неговият духовен мироглед личи най-ясно в стихотворението му Молитва:

О мой Боже, правий Боже,
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си, в мене, Боже,
в мен - В сърдцето и душата... " (к. н.)