31. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ

Досегашният политически фалит - Новото държавничество

„Всемирна летопис" Г. IV, кн. 9 (IX. 1926) с. 193-194

Политиката е едновременно наука и изкуство. Тя е наука, защото се основава на солидни знания за живота на личността и обществото, и изкуство, защото в приложението на нейните принципи политическите дейци избират такива методи и средства, които съответствуват наддадени условия, с оглед на предоставената цел.

Обаче, според досегашната практика в политическата дейност у нас - пък и в много други държави - от резултатите й е безспорно, че знанията за индивидуалния и колективния живот са съвсем оскъдни, да не кажем никакви. Почти никой от политиците не е вникнал дълбоко в законите, които регулират тоя живот, не е изучил основно психологическото устройство на човешкото същество, неговите физиологически и духовни функции, неговите стремежи и цели, и не е извадил, за своя поука, ония заключения за заложбите и недостатъците в човешката душа, които са необходими за неговото ръководство. Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед. Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции. Те са образували своите лични котерийки, безидейни и нестабилни, и с тях се лутат в мъглата, за да доловят временни успехи или да претърпят катастрофални несполуки, като винаги се ръководят от стремеж за материални облаги. А това значи, че строго, взето, не се осъществява сериозна политическа дейност, насочена да произвожда колективни блага и да потиква народа в пътя на един сигурен и траен прогрес. Цялата политическа история на съвременна България е редица от злополучни опити, които докараха тоя, надарен с добри качества, народ до положението на безправен политически и икономически роб. фалшификация на волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници. Те говорят за национални идеали, за патриотизъм, за свобода, правов ред и социална правда, но това са само словесни перли, които се разбиват на прах от делата им, дела антинационални, антипатриотични и антисоциални. Българските политически дейци не разбират живота в неговата цялост и ширина, и заслепени от своите егоистични интереси, не искат да го разберат. Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални. Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение.

При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие? Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм? Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път?

Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството. Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори. С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и целнихарактери. Трябва да се изоставят съвършено досегашните политически похвати: лъжата, измамата, фалшификацията, фаворитизмът, непотизмът и експлоатацията на народа. Необходимо е всеки политически деец да съзнае, че като служи на народа, служи на Бога. А който служи на Бога, той трябва да Му служи в дух и истина, т.е. да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр. Политик без тия добродетели е едно зловредно оръдие на черните и нечестиви сили. Изобщо, политиката без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло. Това трябва добре да се разбере.

Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използуване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички.

Това е новото държавничество. Бъдещият управник на България трябва да отвори ума си, за да възприеме дълбокия смисъл на Христовото учение и сърцето си, за да се прояви чрез него Божията Любов. Въоръжен с тая свещена наука и с това всемогъщо изкуство, той ще бъде в състояние да реформира основно цялото държавно устройство и да преобрази целия стопански и културен бит на народа. Властта няма да бъде за него цел или средство за принуда и подчинение слабия на силния, а истинска служба на Бога. Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога. Да се върши чрез нея само добро на ближния, това ще рече, да се прилага закона за любовта, да се изпълнява волята на Бога. А в изпълнението волята на Бога е силата и гаранцията за растежа на човешката душа. И народът, като колективитет от човешки души, ще намери правия път на своето развитие и напредък само чрез осъществяване на политическата власт от най-разумните и най-добродетелните свои водители, у които живее и се проявява Христос, проявеният Бог на Любовта, Мъдростта и Истината.

X.