84. БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛНОТО ПЕСНОПЕЕНЕ В КРЪЖОЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

През 1911 година постъпих в кръжока на Бялото Братство в гр. Бургас. Ръководител на кръжока беше брат Пеню Киров. Членуваха около двадесет братя и сестри, много от тях семейно - мъжът и жената. Между тях беше и брат Тодор Стоименов, най-старият съратник на Пеню Киров.

В събранието и по домовете на братята и сестрите се пееха църковните песни: „Тебе поем", „Святий Боже святий крепки", „Достойно ест", „Ангел вопияше" и „Великото славословие". Тогава най-добра певица в Братството в Бургас беше сестра Мария Гарвалова/майка на д-р Добран Гарвалов, добре познат на братя и сестри в София от годините 1925-1930/

В ония години, когато се образуваха братските кръжоци, ние излизахме от Православната църква, знаехме и бяхме обикнали тия песни. Песента „Великото славословие", по нареждане на Учителя е отпечатана в първата братска песнопойка. Той я е ценил като старинна хармонична композиция; както съм слушал от стари братя, така е пята в службите на църквата „Св. Архангел Михаил" във Варна, когато там е служил дядо поп Константин Дъновски. За песента „Ангел вопияше" - към часослова на православната църква, гдето са подредени песни и молитви през разните празници, при тази песен има една бележка - „Редактирана от поп Константин Дъновски - Варна".

Имаше братя и сестри, повечето в София, придошли от евангелската църква, те бяха обикнали някои евангелски песни, та и те се изпълняваха в София, па останаха и в нашите песнопойки. Такива са песните: „Небето се отваря", „Напред чада, напред", „Дързост в Христа", „Към Сион", „Нови дрехи", „На Христа запейте". В коментара към песнопойката е обяснено, че текста е от ученик, а мелодиите им от музикант. Все пак, за тези песни имат заслуга братята, които са ги представили, а освен това и мелодиите са подобрени съответно текста им. В бъдещо издание, може да се поясни тази работа.

Ако се прегледат песнарките на евангелските църкви откъм 1910 година, ще се срещнат песни с тия заглавия. В тяхните песнарки песните са преведени от американски такива, както са пяти в протестантските църкви там.

И така, периода на действителните братски песни започна с песента „Грешна душо" /преименувана в песнопойката „Страдна душо"/. Това бе около 1914 г. Пеехме я всички с въодушевление. Каза се тогава, че е изпратена от Учителя, но подробности за създаването И не ми са известни. Песента е от 5 куплета. Нещо особено, което ми направи впечатление и което открих в нея, беше, че всеки куплет имаше съдържание, напомняше една от добродетелите на Пентаграма:

Първи куплет - Добродетел, Втори - Правда, Трети - Любов, четвърти и пети - Истина.

В годините преди Първата световна война - към 1915 г., появи се и песента „На Учителя покорен". Текст и мелодия от младия брат Борис Хаджиандреев, от град Ямбол. Наскоро след като той даде тази песен, научихме, че е починал. Брат Пеню Ганев - София ми е разправял, че като воиник през нея война, служил в Ямбол. Посетил семейството на Б.Х. Андреев и баща му е разказал, че след написване песента е починал наскоро.

Това мога да кажа за началото на песнопеенето в Братството - бях съвременник и участвувах при пеене на споменатите песни. Изобилието на песни се яви след 1922 г., когато Учителят откри Школата. Тогава Той ни намери готови за съвършените духовни песни и ги даде постепенно, както е отбелязано в братската песнопойка.

Вземам повод от една инициатива на брат Филип Стоицев, да се уяснят някои положения в издадената голяма братска песнопойка. Касае се за песента „Новото битие" и още 11 песни дадени от Учителя, поместени в края на песнопойката. За тези 12 песни намираме забележка към коментара в песнопойката /стр.197 - долу/. В забележката, смисълът е такъв, като че ли певицата /сестра Лиляна Цветана Табакова/ е пожелала и настоявала, при печатане песнопойката, да се приемат въпросните песни. Всъщност при нея са отивали два пъти брат Борис Николов и сестра Мария - другарката му, да искат тия песни. Отивал е при нея и брат Неделчо Попов, който уреждаше печатането, със същата цел. В начало, сестрата не ги е давала, като е считала, че са дадени за нея лично. Най- после се е съгласила и ги е предала за включване в песнопойката. Относно схващането, че песните са записани „по памет", е неуместно! Сестра Табакова е с висше музикално образование и достатъчно грамотно владее нотите, за да запише веднага както слуша да се пее и изпълнява една песен. Когато Учителят е пристъпил към предаване песента „Новото битие", сестрата и присъстващият там брат Кръстю /Христо/ Трифонов, са взели тетрадките си да записват песента. Учителят ги е възпрял, като е поръчал първо да заучи сестрата песента наизуст, а по-после ще я нотира. За всички други песни, когато ги е предавал, позволил да се записват нотите. И така, в продължение на доста месеци, Битието и песните са изпълнявани пред Учителя. Уточнени са както Учителят е искал и са получили този завършен вид, предаден от сестрата за напечатване. С това обяснение, понятието „по памет" отпада изцяло, затова Новото Битие и следващите 11 песни, следва да се считат оригинално творчество на Учителя. Заслугата на сестра Табакова е тази, че ги е запазила записани по ноти, за да се отпечатат в братската песнопойка.

Брат Филип Стоицев прави една забележка, че в тия 12 песни / Битието и останалите 11 песни/ намира една разлика в стила на Учителевото музикално творчество. Пишущият тия редове - не съм музикант, но за себе си обяснявам, че има и други дадени от Учителя песни, които се различават по стил. Спомням си, например песните Берхан Ази /стр. 136 в песнопойката/, която е в „ориенталски стил". Слушам я винаги със задоволство. Спомням си за нея, когато за пръв път я изпълнил пред братя-музиканти, казал е: „Тази сутрим ме посетиха едни „Бир- бучуклии" гости, та се яви тази песен. Думата „Бир-бучуклии", показва, че са го посетили духове-ориенталци. облечени в широки потури, „ала-турка". Преведено - бирбучуклия, значи облекло с един и половина размер в сравнение с обикновеното облекло.

Ще добавя и няколко исторически редове, относно появяване на песента „Новото Битие". Това е станало по време, когато сестра Табакова бе примадона в Софийската опера. Участвувала е вече в главните роли на 16 класически опери, повтаряни много пъти на сцената на операта. Идва 1941 г., предстои да се изпълни в Софийската опера Девета симфония на Бетховен. Ще дирижира прочутият Карл Бьом. Художественият съвет на операта, както и съвета на музикантите-симфоници, избират сестра Табакова да изпълни соловите части в тази симфония. Сестрата напълно съзнава голямата и отговорна задача, която й се възлага, затова идва при Учителя да поиска Неговият съвет и помощ. Всъщност, Той през всичката нейна дейност в операта, винаги е давал съдействие по духовен път. Имало е случаи, когато лично е присъствал на нейни дебюти, като например операта „Марта", гдето сестрата има главна роля, представляваща много изискани изпълнения на колоратурни арии. И така, сестрата за десетина дни при усилени упражнения сполучва да се подготви за участие в Девета симфония. Концертът е изнесен, изисканата софийска публика е във възторг, доволен е и диригента Карл Бьом. Похвалена е и певицата - сестра Табакова - а да пееш при диригентството на Карл Бьом е световна слава!

Както винаги, сестрата отива при Учителя да Му разкаже за концерта. Той внимателно е изслушал, водили са забележителен разговор, при които Учителят е казал: „Сега ние ще напишем ДЕСЕТАТА СИМФОНИЯ!" Така, едно велико вдъхновение на Учителя дава своето начало. Тогава Учителят е казал, когато Битието бъде готово, сестрата ще даде концерт в братския салон някоя сутрин. Такъв концерт действително е даден, пред братя и сестри, в присъствие на Учителя, в утрината на неделен ден.

Ще си позволя да запиша и казаното от Учителя за песента Битието: „Дом и място гдето се изпълни Новото Битие, ще получат благословението на Небето! Народ или общество, гдето се изпълнява

Новото Битие, ще получават благословение на Небето!" Запитвам се: „Кога ще се възползваме от това скрито благословение?"

Пожелавам на ония, които ще оформят бъдещото издаване на песните, още сега да се срещнат със сестра Табакова за уточняване и да научат много ценни разговори, водени с Учителя по музикални въпроси.

София, 4 февруари 1976 г.