45. СВАТБА НА БАИР

Първо - нека погледнем на отношението, което някои стари сестри взеха, като виждаха, че се готвя да се оженя за Веска. Например - сестра Николина Балтова. Отива тя при Учителя и Му казва: „Учителю, как ще оставим този ангел млад брат, да се ожени за Веска? Тя е едно момиче, което дойде между нас, а ето, че и тя е като другите момичета, иска да се жени, да ни вземе този млад брат!" Учителят с две думи отговаря: „Не се намисайте в тези неща, които не разбирате!" Така, работите около нас улегнаха.

В това време, моят брат Иван реши да се венчае с избраницата си - Стефанка. Определиха дата, явихме се всички в църквата „Св. Седмочисленици" цялото семейство, а ние с Веска сме кумове. Това стана по искане на брат ми - имал е свои съображения. Нямахме никакви тържества, разменяване на подаръци и други такива обичаи, съпроводени с разноски. След това семейно събитие и моето семейно обособяване вече се устрои. И така, ние също искахме да се венчаем, за да живеем заедно както му е реда. Нашето голямо семейство се раздели - остана при мен само майка ми, а нейната сестра - леля Анастасия /Ташка/ отиде при сестра ми Надежда. Нашият семеей приятел Цветан Стайков, току- що беше си направил нова къща, близко до Семинарията и се съгласи да ни даде една стая, а майка ми да живее с неговата майка в кухнята - на едно легло. Така че въпроса с квартирата бе уреден. Когато се връщахме от работа всичко бе подредено, сготвено и ни очакваха.

През м. септември си говорим с Веска за венчавката, но тя имаше една странна идея - не искаше да ходим в църква, не искаше поп да ни венчава. Тръгнахме да търсим разрешение в това направление. Слушала Веска, че попа на църквата в „Красно село" би се съгласил да ни издаде документи, без да извършва формалностите по това „тайнство" - венчавката. Хайде да отидем при него! Отидохме да го питаме, оказа се стар човек, който ни загледа учуден, когато му казахме нашето желание. Изненада се и категорично отказа. Понеже Веска повече му говореше, той се обърна към нея с думите: „Вие жените най-вече поддържате обичаите на църквата, а ти желаеш да се венчаеш без поп. Така си взехме „двете пари" и си отидохме. Обаче, не се отказахме от намерението си.

Имахме добър приятел, наш брат, учител в село Ребърково - Антон Петков. Поканихме го да ни стане кум - съгласи се с радост. Казахме и на него, че не искаме да се венчаваме в църква, но да намерим поп, който да ни даде венчални свидетелства. Той беше находчив и се сети, че попа в неговото село му е бил ученик. Каза, че ще говори с него и се надява да постигне съгласие. Наистина, той след два-три дена дойде пак в София и ни каза, че неговият свещеник е съгласен, че приема нашето предложение. Ние искахме, да излезем сутринта рано на една височина край селото им и там да стане венчавката, но без голяма част от обичайните ритуали - венци, разливане вино, свещи и т.н. Само той ще прочете някои молитви, употребявани в случаите на венчаване.

Определеният ден 9.Х. 1932 г. е неделя. Още в събота ние отидохме в Ребърково - аз, Веска и моята майка, бяхме гости на семейството на Антон Петков. Той живееше с жена си Неца, която ни симпатизираше, но само се учудваше на желанието ни за този начин на венчавка. Запознахме се и с поп Константин, като уговорихме всичко наново.

На сутринта, още преди изгрев слънце, ние се изкачихме на височината край селото, наречена „Равни дял". Дойде и попа, а от своите одежди постави само „епатрахила". Веска бе облечена с хубава бяла копринена рокля, а аз с нов костюм - бяхме красиви в този тържествен момент. Майка ми и тя се изкачи с нас, като единствена роднина присъствуваща на тържеството. С нас беше и Антон, кумът ни. Венчавката продължи 15-20 минути, попа чете каквото си знаеше, а по едно време започна да пее църковната песен „Святий Боже, святий Крепки..." Ето, че и аз му пригласях, понеже много пъти сме я пели тази песен в братските събрания. Моето участие в песента се виждаше смешно на Веска и впоследствие, когато разказвахме как сме се венчали, все се смееше, когато й дойдеше на ум за „Святий Боже".

Какво остава още? Слязохме в селото, попът си отиде в църква да служи неделната служба и да приготви венчалните свидетелства, както му е реда. Подписа се и кумът ни Антон, а трябваше и още един свидетел. Антон пак покани своя близък приятел Стоян Григоров, подписа се и той.

Всяка венчавка се регистрира в общината, така че направихме и това в селската канцелария. Така придобихме съответния документ, по силата на който в София ни записаха за отделно семейство. През деня бяхме гости на кумовете си Антон и Неца. Веска ги дари със сватбени дарове, посетихме и домът на Стоян Григоров, като се запознахме със семейството му.

Вечерта обаче - да ни няма в Ребърково! Вземахме влака и хайде на път за Габрово. Веска, нали е от него край, а там, в близкото селце Кряковци, живее сестра й Тотка, самотна, понеже мъжът й се намираше на гурбет в Персия, като майстор строител. Бяхме решили да прекараме при нея няколко дни, на гости като младоженци. И така, сутринта влака ни доведе в Габрово и набързо се озовахме в селото, при Тотка, на половин час път - южно от града. Веска беше много весела, сестра й също се радваше, че са й дошли такива мили гости. А и ние бяхме щастливи.

Всяка сутрин излизахме на разходка край селото, правихме си нашите братски упражнения - гимнастика и така нататък. Още първата сутрин, обиколихме из околните горички, а на една полянка, гледам че се белият много яйца. Като отидохме там, какви ти яйца? Оказаха се гъби - печурки. Ето ти за нас подарък от природата. Бери и пълни една кърпа, че втора, а то обиране няма. Така се върнахме с богата реколта в къщи. Ядохме тия гъби до насита целия ден, сготвени по различен начин. През това време посетихме и някои роднини, Веска да се представи като млада булка, а и аз да се запозная с тях.

В краят на седмицата се завърнахме в София, за да се явим всеки на работата си. Майка ми вече се беше върнала от Ребърково, намерихме я в новата ни квартира, гдето за пръв път нощувахме. Майка ми ни посрещна с хляб и сол, поставени на нова табличка. това бе сватбата ни - без шум и харчене пари за подаръци. Може да се каже - първият брак в България без участие на църквата - първият граждански брак - 9 октомври 1932 г. Следва да кажа, че още като се сгодихме направих на Веска ценен подарък - златно пентаграмче[1], със златна верижка. Тя много желаеше да има такова и всякога го носеше с радост.

Като се върнахме след венчавката ни, отидохме при Учителя да Му се представим, с молба да ни благослови. Прие ни в приемната си, целунахме Му ръка и аз коленичих пред Него с молба да ни благослови. Но от смущение и неопитност, докато коленичих и побързах да стана, без да дочакам Учителя да направи нещо. За това после Веска ме упрекваше.

Разговорихме се с Учителя и Му разказахме за нашата оригинална сватба и венчавка. Той ни гледаше и разпитваше как е станало. Разбира се, цялото това събитие си остана тайна за нас. Но попа, който беше сравнително млад човек после го гризеше съвестта и често говореше: „Как можах да наруша църковния обряд, да наруша канона". След време този поп си замина, почина без да се изповяда.

[1]3латните пентаграми се правеха от чичото на Савка Керемидчиева, който бе златар и си бе направил матрица за тези пентаграми.