6. КЪМ СЛЪНЦЕТО

По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова

Сава Калименов

Към Слънцето!

Към Светлината!

Към Истината!

Към Любовта!

Към Бога!

Отърси, изчисти праха, земния прах, от нозете си!
Отхвърли, забрави всичко, което може да те свързва с низшето,
с ограниченото, с грубо материалното.
Освободи съзнанието си от всяка мисъл за земното, за ограничено
човешкото.
Очисти сърцето си от всяко чувство, от всяко желание,
което те приковава към земята...
Пожелай с цялото си същество, с всичката сила на Духа си
Чистото, святото, върховното, неземното, Божественото!

И ще олекнеш „като перо" - ще почувствуваш, че ти израстват крила.
Ще се осъзнаеш като дете на Бога - син на Бога - син на Бога,
дъщеря на Бога.
Ще се разтворят пред тебе златните врати на Неговото Царство.

Ще се озовеш в твоята истинска, небесна Родина
- в твоя истински Бащин Дом, откъдето си дошел,
и където някога, завинаги ще се завърнеш.

Днес ти си още малко, слабо, невръстно, несръчно дете.
В духовно отношение пред светлите Същества, които обитават
света на Бога ти едва-едва прохождаш!
Затуй довери се, облегни се на крепката ръка на Тези,
за които време и пространство не съществуват.
Довери се на Тези, които те обичат въпреки твоето несъвършенство,
както майката обича своето безпомощно още дете.
Довери се на Тези, които единствени могат да те преведат
през безграничните междузвездни пространства,
за да ти покажат - за момент, за няколко кратки мига
- светлината, красотата, величието и съвършенството,
любовта и мъдростта, които те очакват в бъдеще;
които Бог, твоят любящ те Баща, е приготвил отвеки за тебе,
за твоята душа, за твоя Дух - когато укрепнеш, когато израстнеш,
когато се утвърдиш в пътя на Доброто,
в стремежа, вярата и любовта към Него
- великата Мъдрост, великата Любов, великият Живот,
великата Истина,
който обгръща всичко, изпълнява всичко, дава живот на всичко.

Искай и ще ти се даде!
Пожелай - и ще получиш!
Стреми се Нагоре, към Висините, и ще се научиш да летиш!
Така, както рибите се превърнаха някога в птици!...
Така, както бубата се превръща в пеперуда!
Така, както мъртвата, заледена през зимата земя ражда напролет
безброй цветя!
Така, както Слънцето изгрява след тъмната нощ!

Нима ти - като душа, като Дух - стоиш по-ниско и не би могъл
да направиш това, което направиха някога обитателите на водите?
Това, което днес прави малката, лакома гъсеница,
когато тя се откаже от сочните зелени листа?
Това, което си бил някога и което ще бъдеш завинаги, в бъдеще,
в Царството на Отца си!...
Пожелай с цялата си душа - и ще получиш!
Не са глухи Небесата!
Отговор на твоя зов ще последва.
Будно е съзнанието на небесните Обитатели.
Толкова по-будно, и толкова по-всеобгръщащо от твоето,
колкото е твоето в сравнение с това на пълзящите по земята
животинки.
Нашите по-големи братя се грижат за нас като за малки деца.
Те никогат не ни изпускат из погледа, из съзнанието си.
Те чуват и виждат, и знаят, и разбират, и помагат.
Те се отзовават!
Те искат от нас само добро желание и добра воля!

Защото са Служители на Бога.

Защото са Служители на Любовта, на Мъдростта и на Истината!

Ти си душа!
Ти си Дух крилат - Божествен, силен, мощен, крепък.
Там, на земята, в леглото лежи твоето тяло,
твоята физическа земна обвивка, към която си оставил
и всички свои недостатъци, ограничения, несъвършенство...
Твоето съзнание е чисто от всичко това.
Нека то бъде далеч от тебе в кратките мигове
на твоето духовно пиршество!
Ето: озарява те безкрайната, непоносима за физическото око
светлина!
В незнайното, неизразимо с човешки думи, на човешки език сияние,
ти като че ли цял се стопяваш, смаляваш, изчезваш...
Всичко земно изчезва от тебе!
Ти не си ти - не си това, което бе досега - не си земно същество!
Земята не притежава вече никаква притегателна сила за теб.
Ето: ти се чувствуваш в прегръдките на това Свръхсъщество,
което е именно източника на неземната светлина, която те обгръща.
Ти - душата, ти - Духът, синът Божи, дъщерята на Бога,
летиш в Безкрайността, чрез силата и на крилата на небесния Ангел,
крепко държейки ръката си в неговата мощна ръка...

Летиш към Слънцето!
Летиш към Светлината!
Летиш към Истината!
Към Любовта!
Към Бога!

Към нашето спасение, към нашето избавление,
към нашето освобождение
от силата, от властта на тъмнината, на злото.
Към нашето спасение от коварния демон, който е оплел земята
с невидимите, но мощни мрежи на злото,
който разпалва в душите на хората омразата един към друг,
който е потопил земята в кръв,
и който подготвя сега най-голямото нечувано и невиждано,
невъобразимо кръвопролитие и разрушение.

О! Да видиш, да се почувствуваш обгърнат
в безграничнатата светлина!
Да почувствуваш трепета на безграничната Любов!
Да видиш великата Красота, великата Мъдрост,
великото съвършенство на живота.
Да видиш истинския живот - живота в Бога,
живота на небесните, на слънчевите Обитатели.
Да възприемеш за миг това, от което ние тук, на земята
сме толкова далеч, но към което трябва да се стремим,
което ни очаква, което е нашето бъдеще
- туй, което Бог е приготвил за нас, за своите деца.

Да отидеш на Слънцето!
Да се издигнеш в Небесата, с крилата на Духа,
под зоркото око, обгърнат от любовта на Божия Пратеник,
за да видиш великата красота, великата истина,
великия смисъл на живота.
Да видиш истинския живот - да видиш, да заживееш в Любовта!
За да се върнеш отново, тук на земята,
изпълнен със светлина, с непоколебима вяра, с твърдо убеждение
- че Красотата съществува,
че Любовта съществува,
че Доброто съществува,
че Бог съществува!
Че безкрайно велик е смисълът на живота.
Че безкрайно велико и светло е нашето бъдеще.
Че няма думи на нашия земен език, чрез които да изразим
величието и красотата на това, което „око не е видяло
и ухо не е чуло",
на туй, което е приготвил за нас нашият небесен Баща!...

Иди на Слънцето!
Иди при Звездите!
Иди в Царството на Бога!
Иди там, гдето е отишел героят на Достоевски в неговия „Сън"...
За да прозреш истината! За да се отворят очите ти!
За да се върнеш истински човек, истинско дете на Бога.
За да видиш своята собствена вина, своя собствен грях,
своята собствена отговорност за ужасното състояние,
в което се намира засега земното човечество...