Османците използват освен своите войски, но и тези на „неверниците" в борбата им срещу останалите неверници, т.е. християнските народи във Византия, България и Сърбия. Всеки превзет град трябва да приеме исляма, да плаща данък или ако се съпротивлява, да бъдат третирани като „езичници" и унищожени. Но онези, които имат Свещена книга, като Библията, и са християни, могат да плащат данъци и да признаят властта на османците. През 1375 г. Йоан V Палеолог сключва съюз с османците и става техен васал, т.е. на Мурад I. През 1377 г. му отстъпва Галиполи, след като османската столица се премества в гр. Одрин. Всички балкански феодали стават васали на Мурад I - така синът на Вълкашин, на име Марко, деспот Йоан Драгаш, Вук Бранкович, сръбския княз Лазар (1371-1389 г.), Константин Драгаш от гр. Кюстендил. След смъртта на българския цар Иван Александър 1371 г., синът му, Иван Срацимир от Видин става васал, като в 1386 и 1387 г. участва с българска войска в османските походи. Търновският владетел Иван Шишман (1372 г.) е също васал, като изпраща сестра си Кера Тамара в харема на султана,
През 1377 г. Мурад I тръгва срещу България, така че преди това двамата сина на Иван Александър от двете му жени, стават доброволни васали. Третият му син - Иван Асен, бил владетел на Добрич, но през 1388 г. става също васал на турците. В същото време византийският император, като васал, участва в османските походи в Мала Азия. През есента на 1382 г. Мануил Палеолог отхвърля османското васалство, напуска столицата Константинопол и се установява в град Солун. Мурад I насочва османския пълководец Хайредин срещу Солун и той е обсаден три години - от 1383 до април 1387 година. През 1386 г. обсаденият Солун признава папската върховна власт на Рим, без да получи военна помощ. Ето защо Мануил Палеолог на 6 април 1387 г. напуска Солун и на 9 април след споразумение с османците, вратите на града се отварят за тях. Солуняни сами предават града.
През 1388-1389 г. османците, под командването на Али паша, превземат крепост след крепост в България. През лятото на 1389 г. на 28 юни е битката на Косово поле. Мурад I е бил убит от сръбския велможа Милош Обиличи. Но под командването на сина му Баязид (Светкавицата) (Илдърън) разгромява християните и Лазар е бил убит над гроба на Мурад. Започва управлението на Баязид I (1389-1402 г.) и ограничаването правата на васалните владетели.
Превземането на Търново след тримесечна обсада е на 17 юли 1393 година. През 1394 г. османците подлагат на обсада Константинопол до 1402 година. През юни 1395 г. Никопол е превзет с измама. На 3 юни 1395 г. е убит Иван Шишман в Никопол. През септември 1396 г. пада Видинското царство. А Иван Срацимир преди това се предава доброволно на унгарския крал Сигизмунд.
След убийството на 26.IX.1371 г. на българските феодали Вълкашин и Углеша, то синовете им стават васали на турците и взимат участие в походите на османските завоеватели. През 1382 г. София е превзета. През 1386 г. пада Ниш, 1383 г. - Серес, Солун -1387 г., Скопие -1392 година. А Константинопол е в обсада от 1394 до 1402 година.
