165. ЧАВДАР ЩЕ СИ ДОЙДЕ

Имахме един-единствен син - Чавдар, когото много обичахме. Той ни бе радостта на настоящето и надеждата за бъдещето. Но какво бе решила съдбата, това бе тайна за нас. Чавдар отиде в Отечествената война през 1945 година и вече не се върна. Останахме без Чавдар. Останахме без радост и надежда за утрешния ден. Голяма скръб гнетеше майчиното ми сърце. Никъде, никъде не можах да намеря покой. Мястото на Чавдар, както в дома, така и в сърцето ми оставаше празно. Една нощ сънувам, че някой ми каза: „Чавдар ще си дойде." А аз възразих: „Как ще си дойде, нали зная, че той е умрял?" Но гласът ми повтори: „Чавдар ще си дойде." Вече беше минало близо една година от смъртта му, а аз все разсъждавах върху думите как може умрял човек да си дойде. До това време аз още не бях чувала за прераждането на душите, нито бях чела нещо по този въпрос. Една заран брат ми пристигна от София, където живее, чука на вратата и още с влизането си в къщи каза: „Чавдар си дойде." - „Как тъй", му възразих аз. „Не мога да те разбера." - „Роди ми се син и го кръстихме Чавдар." Аз не можах да се въздържа и отидох да видя малкия Чавдар, още повече, че това е потвърждение на съня ми от преди една година.

Пристигнах в дома на брат си, изправих се пред люлката на бебето, а ето насреща моят син, Чавдар, който както беше едър и снажен, веднага взе да се смалява и влезе в детето. От този същия момент аз се привързах към него и той към мене.

Малкият Чавдар се развиваше добре под топлите майчини грижи от една страна и моята любов - от друга. Колкото детето порастваше, толкова повече се привързваше към мене. Тази му привързаност бе толкова голяма и очебийна, че майка му взе да ревнува. „Аз съм му майка - казваше тя - а тебе повече те обича." Чудна работа. С майка му не можахме да го разделим. Те, родителите му, искат да бъде при тях, а аз искам да бъде при мене в Ямбол.

Една нощ сънувам сън, че ми се каза: „Чавдар ти ще го гледаш." Събуждам се и си мисля, как ще стане това, тъй като родителите му не го пускат да се дели от тях. Но Чавдар порастна и е вече кандидат-студент по химия. Но оказа се, че в Софийския университет няма място, а в Ямбол има и го приеха в Ямбол. И тъй, и вторият ми сън се сбъдна. Чавдар пак е при мене.

Разказала: Майката на Чавдар.