18. СЪНЯТ ЗА ЦАР БОРИС III СЕ СБЪДНА
От къщата, в която живеех заедно с мис Търнър ми бяха дадени много добри условия. На разположение ми беше нейната богата библиотека и пианото й работата ми с ученичките се развиваше под знака на успеха, винаги вдъхновена и с радост влизах при моите добри и интелигентни ученички. От Изгрева получавах често много богати по съдържание писма с мисли от беседите на Учителя, които ми пращаше с голяма Любов сестра Савка Керемидчиева, една от стенографките на Братството. Погребана в един чист и уютен кът, настрана от шумния живот на обществото, бях доволна на Бога за всичко, което беше ми дадено. Но един сън, който сънувах през март 1943 г. ме озадачи доста и наведе на сериозни размисли. Сънувам, че се намирам в чакалнята на Пловдивската гара. На скамейката там са насядали в пълно военно снаряжение германски войници. На входната врата на чакалнята, която е към югоизток виждам застанал цар Борис III в бял плащ и лавров венец на главата, така както изобразяват Вергилий, древния поет класик. До цар Борис III виждам една висока фигура. Царят държеше в ръката си чело и свири на него една песен от Учителя: "Духай ветре, тихо духай". Сред германските войници седи Хитлер обърнал гръб към цар Борис III и гледа намръщен. Като се събудих ме жегна, че може би някакво трагично събитие да се случи с цар Борис III. През лятната ваканция се прибрах в София. През месец август 1943 г. чухме, че цар Борис III, завръщайки се от една среща с Хитлер в Германия, е тежко болен. Последва наскоро и съобщение за много мъчителната предсмъртна агония и на 28.август 1943 г. се разнесе мълниеносно по радиото вестта за неговата смърт. Всички бяхме потресени. Три дни народа в дълги редици търпеливо в траурно облекло със скръбно сърце се отправяше към храма-паметник Александър Невски, за да се прости с този добър, благороден, кротък и смирен цар на българите. Сълзи и въздишки изразяваха обичта и мъката на народа ни към цар Борис III. Привечер на 28.август 1943 г. се отправих към Изгрева, за да споделя с мои приятели и моята дълбока покруса. Около Учителя имаше група приятели, които разговаряха за станалото скръбно за българите събитие. А Учителят с присъщата на посветен Божи пратеник сред нашите измъчени души, тихо и с кратки Слова ни успокояваше с това, че сега цар Борис вече е в добро душевно състояние и се радва на освобождението си. Но Той още ни обясни, че както една пчела-ца-рица никога не напуща кошера си, така и нашия цар Борис III не е трябвало да напуска България в тези времена и да се среща с Хитлер, който е причина за неговата смърт.
В: Вие казахте, че сте писали писмо на вашата приятелка и тя е писала на Учителя и Той е отговорил с писмо до вас. Веска: Не, аз нищо не съм писала на моята приятелка. Да, да, да. Тя му е казала, че съм била болна и това беше. Той казал да ям по една скилидка чесън. В: Вие на нея не бяхте писала. Веска: Не, не бях писала, не. Нали ти казвам. В: Вие когато отивате, все пак вие сте се срещали с Учителя. Веска: Да. И Той ми даде тези съвети. В: Разговора как протече? Веска: Спокойно, но нямаше нищо особено. Освен това на моя имен ден на Нова година пристига вкъщи Мариолчето, на Райна сестра й и ми носи от Учителя писмо. Отговор на моето писмо до сестрата, но писмото е лично до мене, в което (ще ви го дам аз специално да го прочетете, аз трябваше да го приготвя днеска ама не се сетих да го приготвя. Иначе ще ви го дам да го прочетете.) Той казва за моето малко добро, което съм направила, че се радва. Радва се на това, което съм направила за един човек, който ми е поискал помощ, нали така беше. Изобщо интензивен живот на Изгрева - сбъднати сънища, писма от Учителя, напътствия и съвети.
Веска: В петък сутринта на 29.август 1943 г., на утринната Школа, школна лекция на Младежкия окултен клас, Учителят каза светли положителни мисли за покойния ни цар: "Той беше най-демократичния цар на България. Сега от Невидимия свят той ще продължава да решава по-нататък задачи във връзка с България. Цар Борис тръгна в пътя на Любовта. Желая и на вас, когато си заминете в Невидимия свят да тръгнете в пътя на Любовта". Това бяха думи, с които Учителят завърши лекцията си. С тази мисъл Учителят завърши Словото си. С моята приятелка Виола Йорданова отидохме в храма-паметник Александър Невски да се сбогуваме с нашия любим цар Борис III. Но когато го видях в ковчега едно много особено чувство и мисъл ме изпълниха и си казах: Но той не е тук! Чувствам, че това е една напусната хижа. За пръв път в живота си край тяло на заминал, на заминал човек, чувствам. Друг път съм ги установявала, че той е там. Сега за пръв път почувствах, че той, покойникът, е напуснах тази хижа. И така в неделя на 31 .август 1943 г. се извърши много тържествено погребение. Народът плачеше с глас и се чуваха възгласи: "Царю, на кого ни оставяш?" След обед той бе отправен към Рилския манастир, където беше положено тялото му. Но не останаха за дълго тези останки в тази рилска обител. По нареждане на Комунистическата партия тялото му е било вдигнато от там.
