В: Сега искам вие да ми разкажете за вашия род. От къде идва вашият род? Г: Ставаше въпрос още като ученик, когато баща ми ме заведе на преглед при проф. Ташев разбрах, че нашият род идва от югозападна Македония. И баща ми провери понеже според моя албинизъм аз съм с бяла коса, бяла кожа, това е било някакво си племе, което е живяло някъде там в планините -албански ли къде е било, имало римски някакъв гарнизон. И действително, баща ми проверява, че по време на въстанието на Али паша една майка с две деца с два коша с един кон бяга през Рило-Родопите и слиза в Асеновград. Тази майка е носела или майка му или дядо му на моят дядо. Така че корена ми по бащина линия е от там. По майчина линия не знам. В Пловдив и Пазарджик, там са живели. В: А по какво познаваше д-р Ташев? Д: По този полуалбинизъм, който е при мене. Това е казва много характерно. Бяла коса, бяла кожа.
Той се занимавал с латерни, аз даже ходих в Асеновград да си купя една латерна, да видя мога ли аз при моята музикална подготовка да направя същата тази работа. Защото той не е учил хармония, но мелодията върви, говора излиза с акомпанимент, има един барабан и той е поставял тези игли и това нещо той го е правил на всичките тия латерни и баща ми е бил много изненадан, разбира се. Това е дядо ми Димитър. Нося името му. Може би от тук идва и влечението ми към музика. Да. Латерни се продават. Той пуска новия шлагер, новата песен трябва да се направи като се върти да свири новата песен. И понеже всичките латерни са минавали през двора на дядо ми, значи човек интересен, с професия нова. Разбира се, баща ми не е знаел това.
Няколко години тогава всеки млад офицер трябвало да мине през гранична служба. В: Колко деца има дядо ви? Д: Пет сина. В: Т.е. вие имате 4 чичовци. Как се казват? Д: Аз не ги помня. Баща ми е най-големият, който е останал в България, най-малкият, който се казва Атанас е починал в Ямбол. В: А другите? Д: Георги отива, когато започва войната на Бурите срещу англичаните, тогава цялото обществено мнение било на страната на бурите и той е отишъл доброволец. Той имал някакво образование военно и избягва и става офицер в отредите на бурите срещу англичаните. Там англичаните го раняват и го изпращат на остров св. Елена. Той от там пише едно писмо на баща ми, че е тамг където е бил Наполеон. И като свършва войната той се връща и остава в Йоханесбург и се оженва за англичанка. В Южна Африка. До войната - II.Световна война имахме една връзка с него. Но след това аз исках да намеря адреса му, но чрез Червен кръст, казаха че от последното преброяване такъв човек няма, но и той самия казваше в последното си писмо, че поради здравословното си състояние ще отиде да живее на вилата си на океана. Той обаче нямал деца. Двамата други братя са живели долу в Гърция в Тракия и се оженват за гъркини и нищо не знаем за тях, защото той двете си деца единия брат ги изпраща и ги осиновява чичото в Йоханесбург. И при туй положение може би, те малко криеха адреса на чичо ми, та за тези двама чичовци нищо не знаем. Този в Ямбол също е бил музикален, но той е бил съученик на Маестро Атанасов. Той искал много да учи музика. Маестро Атанасов го извежда от гимназиалната духова музика, изпращат го в Италия да учи, а пък чичо ми го изпращат в Испания и се връща като представител на шевните машини "Сингер". Така му беше в Ямбол последната кантора там. Търговия с такива машини и той беше купил един орган и едно пиано и взема жена, която обичаше музика и свиреше на пиано. Но до края на живота си му е било мъчно, че не е учил музика. В: А вашият баща, той е първото дете, той какво завършва? Д: Той решава да отиде в Америка.Тръгват една група за Америка и отиват в Солун. Той бил завършил класическа гимназия в Пловдив. Знаеше латински, старогръцки - перфект до края на живота си. На пристанището го вижда обаче един и му казва: "Слушай, понеже теб вуйчо ти те е издържал. Вуйчо ти гарантира за тебе и ти ще се върнеш в България, ще изкараш военната служба и тогава където искаш върви". Всички се качват на кораба, той се разхожда отпред и остава. Като се връща в България изкарва военната си служба и постъпва във военното училище, тогава нямало такива ходатайства. Там завършва висше образование. Обаче това бил много интересен випуск. Вътре бил и Гоце Делчев. Тогава директорът на военното училище бил братът на Ботев - генерал Ботев, а до леглото на баща ми е синът на сестрата на Ботев. Като изпращат момчето смятат, че отива при брат си, обаче как ще каже той на генерала чичо, нали. Не е знаел Ботев, че племенника му е там. Един ден пристига майката при брат си да се видят. В това време се готви, уговаря се въстанието. Гоце Делчев бил много активен. И там даже идеята им е била от този випуск половината да влязат във войската в България, а половината да отидат долу в Македония, да подготвят въстанието и когато се вдигнат от тука нашите за въстание, всички да се включат. Обаче ускоряват въстанието и не е могло да стане тази история, но баща ми имаше много хубави спомени от този випуск. Той случайно попада на военните и след това започват войните. Той става офицер. Баща ми имаше отношение и влечение към науката. Знаеш ли каква памет имаше той, особено по история. Любовта ми към историята идва от баща ми. В България постоянно се говореше за националните проблеми. Всичките разговори, всичкото беше за това - България. Той преживя много тежко войните. Той беше ранен още в началото на войната -1.Европейска война. И в двата крака куршума минава и нашите лекари тук искат да му режат краката. Той вдигнал патериците и започнал да ги бие. Тогава си научил урока, защото се разчуло и царица
Елеонора чула, че един офицер биел с патерици и отива при него и се завел интересен разговор между него и нея. Тя първо му предложила цигара. Той казал: "Аз не пуша". И тя го изпраща на лечение във Франкфурт. От там той се връща не само без патерици, но и без бастун. Спасяват го. След това става окръжен ли какъв-комендант в Сливен и Стара Загора и се скарва с Царя и военния министър и си дава оставката. И от неговия випуск единствен той не е произведен генерал. Той си остана полковник.