37. ПЕСЕНТА "МАЛКОТО БРЪМБЪРЧЕ 28.март 1935 г., 21 ч.
1. Салонът е светъл, лъчист и прекрасен. Слънцата светящи обилно лъчат, защото обичам лъчата Ти нощем,
тъй както и денем обичаш я Ти.
2. Пианото звуци прекрасни разлива под Твоите пръсти светящи, добри. Докоснали леко клавишите бегло
с милувка най-чиста и детска - брилянт.
3. И фупата малка, честита и скромна от няколко мили тук братя, сестри, заслушва се тихо, по тях се унася -неземна и чудна пред тях красота.
4. Един брат наслуки отваря вратата, привлечен от този обилен светлик, пристъпва навътре учуден и омаен,
и тъй се заглежда, заслушва и той.
5. Пианото звуци прекрасни разлива, неземни и чисти, брилянтни и тъй светящи, трептящи, повдигащи смело умът и сърцето, душата, дъхът.
6. На сцената светло, красиво и светло, в умът просиява така изведнъж.
А братът там стъпва, пристъпва и гледа. И всичко политва така изведнъж.
7. Учителю Благи - прошепват душите на всичките мили тук братя, сестри, които участват във тази картина -листец сякаш те са на красния цвят.
8. И радват се тайно, и любят Го тайно, и мислят, и чувстват съвсем ясно те Великото Ново, което приижда, което се ражда пред самите тях.
9. Учителят свири, Любимият свири тъй леко и нежно клавишите Той ту милва и гали, ту ггьк им говори. Внезапно запява усмихнато Той:
10. "Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите
и пъплех по цветята. Това е една стара басня -па мина една царска дъщеря и ме обикна. И станах човек."
11. Слушатели мили се леко усмихват оживени много на този велик така казан символ, естествено, скромно, и скромно изведен до таз красота.
