Аз бях видяла Учителя в "66". Аз бях чула беседа там и тук на Изгрева, но аз още не бях говорила с Учителя. Сега идвах за моя пръв разговор.
Учителят отвори вратата на стаята. Учителят ме покани. Аз влязох, целунах подадената ми ръка и седнах на посочен ми стол. Учителят седна на Своето място. Учителят заговори.
Аз гледах. Виждах и не виждах. Чувах и не чувах. Но Учителят всичко виждаше, чуваше и разбираше. Той знаеше, че моето вълнение ще заличи до голяма степен чутото и когато дойде до положението да цитира стиха от Евангелието: "И който устои до край, той ще се облече в бели дрехи", Той изговори първите две думи, позапре, като че ли прави усилие да си спомни следващите, после, по същият начин изговори и тях, и аз, досетила се за кой стих се говори, изговорих, като че ли да Му подскажа няколко.
Милият, Великият Учител повтори, оформи целия стих и продължи разговора. Когато излязох от стаята, първата ми работа беше да отбележа в малкото тефтерче, получено наскоро като скъп подарък, датата 16.!Х.1927 г., на този още по-скъп разговор и стиха: "И който устои до край, той ще се облече в бели дрехи".