28. ЕДНА ПРИКАЗКА И ИСТИНСКАТА РАЗВРЪЗКА

Един пример от Учителя, една приказка, която знам от бай Иван за опрощаването греховете на един разбойник. Един разбойник извършил в живота си много грехове в това число и 99 убийства. Но вече като стигнал до 99-то убийство нещо така в съзнанието му се превключило и той осъзнава, че трябва да сложи край на тоя начин на живот и трябва да намери друг начин на живот, но какъв и как и как да си изкупи всичките тия грехове не знае. Започнал да търси човек умен, който да му каже какво да прави след като той е решил да прекрати тоя начин на живот. Така като търсил намерил един мъдрец, който можел да му каже какво да направи. Мъдрецът му казал следното: „Ще вземеш, ще закупиш една земя и ще започнеш да сееш на това място бостан. Ще отглеждаш дини и като узреят, всеки, който мине край бостана, всекиму ще даваш по една диня без да му вземаш каквито и да е пари или възнаграждение каквото и да е. Но няма да пропускаш никого. Пропуснеш ли някого да мине и да не му дадеш, опита ти няма да е сполучлив. Затова ще внимаваш много. Всеки, който мине край бостана няма да го пропускаш, под никакъв предлог. А за да разбереш кога ти са опростили греховете и можеш да започнеш новия живот, ще вземеш един чукан, главня, ще я опърлиш на огъня хубаво да се овъгли, ще я заровиш в единия край на бостана и когато от тая главня покара издънка, тогава ще знаеш, че греховете ти са опростени“. Упорит бил този разбойник и решил да изпълни указанията на този мъдрец. Насял бостан, поливал го, носел вода от далече и всяка година успявал да отгледа дини и всеки един, който минел му давал по една диня. Така няколко години наред той осъществявал заръката на този мъдрец и всяка диня, която давал все отивал там до мястото да види дали тая главня е пуснала зелена издънка. Но все гледал, че нищо не излиза. Една година пак започнал. Насял мястото с дини, станали дините и той започва пак да раздава на всеки един, който мине по една диня. Един ден, денят бил много горещ такъв, слънцето препича и никой не минава. Надвечер когато вече слънцето така ще залязва, поразхладило се, ето гледа един на кон препуска и гледа го той, че ще мине край бостана. Обаче понеже препуска с коня тоя ездач този вижда, че може да мине и да не успее да му даде диня и взел всякакви мерки да застане на среща му, да му вика, за да може тоя да го забележи и да спре. Този конник обаче продължава да препуска и като стигнал до стопанина този го заобиколил и пак с коня препуска и се отдалечава. В ужас от този разбойник, че няма да може да изпълни указанията на мъдреца и целия му труд от години наред отива и няма да може да му се опростят греховете. Това значи, че всичко, за което се е старал досега отива на вятъра. В отчаянието си решава, тъй и тъй греховете му няма да се простят, вдига чифтето и оня конник както бяга, той гюм-м един път и го ликвидира. И си казал: „То и така и така няма опрощаване и където са 99 убийства, там е стотното“. Така се движи покрай бостана, но е отчаян, че всичкия му труд е отишъл така на вятъра. Движейки се край бостана минал край мястото гдето е заровил главнята и какво да види - в тоя момент от главнята била покарала зелена издънка. Смаял се разбойника и си вика: „Аз толкова добрини направих, на толкова хора раздадох дини, тая главня не покара, а сега когато извърших още едно престъпление, стотното, главнята покара“. Не може да си обясни станалото. Но решава, за да получи знание в тая област да си обясни това, което е станало решава да отиде при мъдреца. Там му разказал цялата случка. Мъдрецът му казал тогава: „Ами резултата е такъв, че ти с това стотно убийство вече не направи престъпление, а направи едно добро дело. Твоето добро дело се заключава в това, че този ездач бързаше много да отиде и да разтури сърдечните отношение и любовта между двама души. Ти с това, че го уби предотврати това, което той беше замислил и тая пакост, която той беше замислил да направи. Ти го предотврати и с това ти изкупи всичките си предишни престъпления с това си дело и затова главнята покара“. Тук искам да вмъкна едно изказване на Учителя по тоя въпрос за сърдечните отношения между двама души. Учителят казва така: „Когато аз се движа и видя, че между двама души има някакви сърдечни връзки, аз си слагам шапката и мълчаливо отминавам, защото където между двама души има сърдечни отношения, там работи Господ. А щом Господ работи, никой няма право там да се намесва. Ама някой ще каже, че може да сбъркат. Нищо от това, нека да сбъркат, може би Господ е решил да ги поучи чрез техните грешки е решил да ги поучи на нещо. Затова, когато между двама души има сърдечни отношения, никой няма право там да се намесва“. Даже Учителят казва, че Той минава край тях и си сваля шапката.

Тук, за да направя връзката и с още едно становище на Учителя. Бай Иван знае това изказване на Учителя, той го запомнил много добре и го прилагаше стриктно. Той имал някакви познати, за които знаел, че между тях има такива сърдечни отношения и имайки предвид това изказване на Учителя стои настрана и не се намесва и смята, че това му становище е правилно. Но веднъж като се разхождал на Изгрева на полянката където се играеше Паневритмията, ето Учителят идва насреща. Идва насреща му и строго му казва: „Ти защо не вземеш мерки за тия двама души и да се намесиш?“ Бай Иван остава така изненадан от това изказване на Учителя и не може да проумее като свързва предишното изказване, което Той отдавна е направил и Той го знае, и сегашното Му изказване. Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“. И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде. Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде. От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква. Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало. Учителят казва на бай Иван: „Ами ето така!“ И тогава бай Иван си казал: „А, знам сега как“. Сега бай Иван не ми е казвал как е постъпвал по-нататък, но вероятно е намерил подобен начин, щото да подплаши единия и другия, без двамата да разберат от къде е дошла причината, та да се получи развръзката най-правилно. За двамата души кои са той не ми каза, вероятно това е, иска да си останат анонимни. Но за нас не е важно кои са, а това, което Учителят като закон изтъква. Важно е окултния закон за развръзката.